„Аз бих си представил една бъдеща България като България, в която всички българи, които са в чужбина, мечтаят да се върнат. Такава България би била великолепно нещо“. Това заяви пред „Дневник“ режисьорът Галин Стоев, който е директор на Националния драматичен театър в Тулуза във Франция.
Миналата година Стоев написа много остро отворено писмо по време на протестите, в което сполучливо сравни, че политическият проект на Борисов е Cosa nostra.
Живеейки във времената на пандемия, границите между различните националности все повече започват да избледняват и да се превръщат в незначителна подробност. В този ред на мисли, посочи Галин Стоев, географската принадлежност на човек по никакъв начин не обуславя усещането му за национална и духовна такава.
Във връзка с политическата ситуация у нас, филмографът бе красноречив, че надеждите му са най-накрая страната ни да излезе „от това племенно съзнание на махалата или на онези, които винаги са били прецаквани, или на тези, които винаги са били поробвани и винаги са били жертви и се еманципират от този тип комплекси“.
Според режисьора България се нуждае от истински политически елит, който е образован и който е специализирал в уменията си да бъде начело на държавата, взимайки добре обмислени решения за съдбата на гражданите. Говорим за реален лидер с управленчески способности и компетенции, уточни Стоев.
„Например аз, когато отивам на лекар, предпочитам лекарят да е учил за това, което ще прави. Аз няма да отида при месар само защото месарят се чувства като лекар“, леконичен бе режисьорът.
Той разказа, че се надява един ден у нас хората да бъдат обединени от достоен идеал, вместо постоянно да се обръщат назад, гледайки към „някакво имагинерно минало, в което историята ни не е пълна с царе, кралимарковци и самодиви“. Миналото си е минало и то не трябва да оставя народа в унес и носталгия, разсейвайки го от главната му цел – да запретне ръкави, за да промени настоящето и бъдещото на родината първо с личен пример.
Галин Стоев отбеляза, че всеки уважаващ себе си българин трябва да познава своите силни страни и да заложи на тях, за да бъде „в авангарда на това, което ние наричаме еволюционен ход на нравите, на желанията, на търпимостта, на отварянето на съзнание“. Това е глобалното мислене, което води човека до еволюция.
Глупаво е и онова разделение между младите хора на „такива, които живеят там и такива, които живеят тука“, категоричен е режисьорът. Всички поводи за конфронтация биха могли да бъдат преобразувани и да се ползват като причина да празнуваме различията си, защото именно те правят социума шарен и интересен.
Стоев е на мнение, че предвид общото неудовлетворение от страна на гражданите и усещането за катастрофалност:
„В такива ситуации първо имаме нужда от проект, който да може да запали всички, не от обещания, не от популистки намигвания, не от развявания на байраци, не от националистическо убеждение, което прилича много повече на напиване на маса, а имаме нужда от проект“.
