В специално интервю за Нов български университет Генчо Генчев – кмет на община Свищов и председател на Комисията по култура на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ коментира ролята на музеите в съвременния културен живот и наложителните институционални промени, които могат да благоприятстват успешното развитие и осъвременяване на пространствата, както и привличането на нови професионалисти в областта.
Ако музеят е отражение на нашата култура, какъв е българският музей днес? А какъв трябва да бъде според вас като кмет и председател на Комисията по култура в НСОРБ?
За жалост в общественото съзнание днес музеите се свързват повече с архив, минало, история… Може би защото нормативната база в тази сфера е затънала някъде в историята, а може би и защото това е по-лесно оправдание. Мога да кажа, че в българските музеи работят изключително даровити учени и задълбочени изследователи на миналото и музеят има нужда не само да отвори врати към външният свят и хората, които минават край него, но и да гледа в бъдещето – да участва активно в изграждането на личностите на бъдещето, във формирането на характери и вкусове, в задаването на нови критерии. У нас повечето музеи пораждат усещането на възпоменание, на остарялост, а всъщност музеите са символ на възрожденския дух, на национално самочувствие.
Те пазят история, те пазят миналото. Хората, които поставят началото (казвам това в качесвтот си на кмет на град Свищов, в който е създаден и един от първите музеи в България) на първото българско читалище, библиотека, музей не са чакали промени на законодателството, дори не са чакали Освобождението в България. Актът на неговото учредяване е доказателство за това, което носи 30 януари 1856г. Това са били не просто будни българи, те са били част от европейския просветен елит като Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владики, Христаки Филчов и много други бележити българи, белязали както музейното дело, така и създаването на много културни институции.
Всички музейни обекти в Свищов са свързани с видни личности от българската история, които са родени или са работили в града. Самото създаване на свищовските музеи отразява силата на възрожденския дух. Да не говорим, че с цялата богата история, с която разполага България, се създават експозиционни музеи с различна насоченост – археологически, етнографски, културни, посветени на бележити личности и творци, които са създавали в това време. На нас се пада да се грижим и да съхраним тази цялост.
А какъв трябва да бъде според вас като кмет и председател на Комисията по култура в НСОРБ?
Повечето музеи днес постепенно за загубили ореола си на обществения център. Общините полагат много усилия, за да въвлекат музеите в активен живот на гражданите – в образователния процес и в културния поток. Някога самите музеи са били лидерите на духовното израстване на една нация. През последните няколко години се вижда колко наложително е музеите да се адаптират през законодателни промени или чрез създаването на мост между образователната система и МОН, под чийто ресор са музейните експозиции.
Много пъти деца в България не са влизали в емблематични музеи, а посещението е една възможност за всеки млад човек да усети духа на онова време и да се замисли. В музеите се съхраняват уникални културни ценности, които няма как да бъдат видяни на други място. Днес социалните мрежи дават огромни възможности, но друго е да усетиш духа, мириса, да чуеш разказа на всички онези екскурзоводи, които говорят обаятелно – било то за личността или за историята на даден град.
Трябва да започнем от младите хора, които са в училищата, осигурявайки им възможност да посещават музеите по един или друг начин. Включването в учебната програма на посещения, срещи и беседи в музеите би дало възможност на учениците регулярно да посещават тези места. Мисля, че така ще се създаде по-голям интерес сред младите хора и подрастващите.
Каква роля виждате за музеите в българските общини? Какво очаквате вие от музеите на територията на община Свищов?
Музеите са част от българските общини – без тях няма как да се оформи културният продукт, който всяка една община организира. Неминуемо при бележити годишнини, чествания, официални празници, музеите са част от този културен календар и те няма как да бъдат пропуснати.
Има изградена дълбока връзка между общината и създадените музеи, които са във взаимно разбирателство. Мисля, че тази връзка трябва да продължи в същата насока. Тук идва ролята на финансирането на музеите – общините буквално се превръщат в един посредник между държавата и съответния музей и това създава зависимост, без да дава свобода на музеите да работят и да се развиват нормално. Смея да твърдя, че съм обиколил доста музеи в страната и наистина експертите, които работят, са изключително подготвени специалисти в дадената област.
Какви качества трябва да притежава съвременният музеен експерт?
Преди малко неслучайно казах, че Интернет и социалните мрежи са важни. Един музеен експерт трябва да се развива постоянно, да бъде иновативен, да намира нови подходи. В последно време говорим за т.нар. дигитализация на културното наследство, създават се изключително много интерактивни модели за представяне под формата на игри. Комуникацията действително има ключова роля в привличането на повече посетители в музеите. Тук включваме и актуализиране на знанията на експертите, защото тези нови методи на представяне на културното наследство изискват по голяма компетентност и повече знания.
Ако преди време музейните специалисти са се обучавали именно на музейно дело и как да създават експонати, в днешно време се стараем да намираме по-нови и привлекателни форми, с които да увличаме посетителите. Необходимо е да се инвестира именно в обучение и квалификация на музейните работници в тази посока.
Според Вас необходима ли е допълнителна квалификация на музейните експерти в България? Каква?
Човек трябва да учи през целия си живот. Отново казвам, че трябва да има законодателни промени. Знаете, че музейните работници могат да бъдат хора, които имат необходимото образование и квалификация, познания по съответната тематика и история. Трябва да се отворят нови възможности чрез университетите, чрез различни форми на обучение, повишаване на квалификацията. Отново се връщам на дигитализацията – тези възможности на съвременния свят са нови за повечето музейни работници.
В музейте работят хора на преклонна възраст и другото, което ми прави голямо впечатление е, не са увличани достатъчно млади хора, които да служат и да работят в името на музейното дело. Разчитаме на малко хора – на старите доайени, които са подготвени в тази сфера и това наистина е голям проблем.
Каква е ползата за музейните експерти от допълнителна квалификация? Има ли финансова полза за тях от продължаващо обучение?
Няма как да се чувстват като всички знаем какви са възнагражденията в средите на културата. Мисля, че хора, които са завършили необходимото образование, трябва да получават и необходимото възнаграждение. Един музеен работник взима три пъти по-малко възнаграждение от един учител по История. Има голямо текучество на кадри от музеите. Мога да дам пример от Свищов – музейните работници са на достолепна възраст, а единственият млад археолог работи на още едно място, за да може да се издържа.
Трябва да се помисли за законодателни промени, увеличаването на стандарта и инвестициите. Винаги съм казвал, че трябва да се инвестира в човешкия потенциал, защото тогава човек има желанието да надгражда, да се обучава и да дава всичко от себе си, за да може нещата да се случват много по-добре.
Какви цели си поставя Комисията по култура към НСОРБ по отношение на музеите? Виждате ли вашата роля в утвърждаване на музеите, които са свързани със своите посетители?
В сферата на музеите за съжаление през последните години, ако се случваше нещо добро, то беше със скандали. Тук говорим за Национален фонд „Култура“ по отношение на предишното разпределение на средствата. В сферата на ефективно-ефикасно управление на публични ресурси изисква сериозно преразглеждане на начина на планирането на средствата, дейностите в сферата на кулктурата. Необходимо е преразглеждане на стандартите за делегираните от държавата дейности. Това ще е нашето настояване от страна на НСОРБ. Над 50% от общините отделят годишно близо 100 000 лв. от местните си бюджети, за да дофинанират музеите и тяхната работа.
Около 40-50% от средствата се отделят за ремонт, но това не са достатъчно средства, с които общините да могат сами да се справят. Ще настояваме за целеви национални програми, които да бъдат залегнати в държавния бюджет на Република България, осигурявайки възможност на музеите свободно да работят. На този принцип създадохме и Националната програма за подкрепа на музеите и галериите и ще настояваме тя да се развива следващите години с ръст нагоре в бюджетите, така че да може да постигнем онова, което с години е отлагано и затлачвано някъде в ъглите и не на последно място – да настояваме за повишаване на възнагражденията на музейните работници. Това ще ги направи устойчиви във времето и привлекателни за младите хора.
Бихте ли сподели успешно реализирани проекти или планове за такива в партньорство между НСОРБ и българските музеи?
През последнитe години по линия на европейското финансиране, значителен ресурс е инвестиран в европейската структура. Това прави общините все по-взискателни към дейността на музеите, галериите, театрите, но от гледна точка на художествените критерии по отношение на техния принос с разширяването на достъпа на гражданите до култура, това е конституционно право на всеки един гражданин и местна власт да търси начин за финансиране. Мисля, че всички неправителствени организации, с които си партнират музеите, създават едни хубави изключително устойчиви проекти. Има много възможности, предоставени от европейските структурни фондове, в регионалните концепции в сектор Култура.
В много от общините е залегнала именно тази връзка между културното наследство и музейните експозиции, които са на територията на общините, превръщайки ги в съвременни центрове, с нови модели на представяне на богато културно наследство. Мисля, че това е един добър пример, че общините са тясно свързани с музеите и мислят в една посока. Отново се връщам на това, че за да може да се случи всичко това, трябва да има добри възнаграждения.
Препоръчайте ни музей, в който да отидем още този уикенд!
В музея на Алеко Константинов в Свищов – винаги с широко отворени врати!
Интервюто е реализирано във връзка със стартирането на Магистърската програма „Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи“ на Нов български университет. Програмата е насочена към работещи музейни експерти, куратори, архитекти, дизайнери с интерес в експозиционната работа и студенти с бакалавърска степен. Практическият фокус и приложимите знания са приоритет на обучението, което ще стартира в рамките на новата учебна година 2024/2025.
