Икономистът Георги Ангелов написа анализ в социалната мрежа Facebook за въведената от Германия такса за износ на природен газ и възможността това да стане практика и в други европейски държави. Публикуваме го без редакторска намеса:
„През декември Австрия за пореден път се оплака от таксата върху износа на газ, въведена от Германия, съобщава специализираното издание Argus. Преди две години Германия въведе временна такса (до 2027 г.) върху всеки газ, който напуска газопреносната мрежа на страната, с цел да покрие загубите от енергийната криза. Тази такса първоначално беше доста ниска, но германският регулатор я увеличи до 1.86 евро за мегаватчас от 1 януари 2024 г.
Германия, обаче, не се съобразява с протестите на Австрия и продължава да събира таксата върху газа. Надеждата на Австрия е европейските институции да обявят таксата за незаконна и да принудят Германия да я премахне, но засега това не се е случило. Австрия се страхува, че и други страни ще въведат подобни такси, особено ако германският подход се приеме за законен.
И точно това се случва. През декември Италия също започна подготовка за въвеждането на подобна временна такса върху износа на газ, с която да покрие загубите от енергийната криза. Ориентировъчната дата е 1 април 2024 година и размер от 2.19 евро на мегаватчас. Досега Италия налагаше такса само на вътрешното потребление на газ, но следвайки примера на Германия ще я разшири и към износа.
За Австрия се задава и друг проблем, тъй като през 2024 г. изтича договорът за транзит на руски газ през Украйна и украинската страна няма никакви намерения да подписва нов договор с руския агресор. Така Австрия би загубила основния си маршрут за доставка на газ. Австрия обмисля някакви алтернативни схеми, но засега не среща разбиране в украинската страна.
Заради членството в Шенген през декември България отмени своята такса върху руския газ. Но тази опция си стои на масата, особено ако Австрия твърде дълго ни бави за пълноправно членство в Шенген. Ако всички газопроводи, водещи към Австрия, събират такса за покриване на разходите от енергийната криза, България също може да наложи такава такса (в момента Булгаргаз негласно начислява такава „такса“, но само върху българските потребители, за да си покрие загубите от скъпия газ в Чирен).
Но тук се отваря и нова възможност. Налагането на газови такси от Германия и Италия и очакваното затварянето на украинския маршрут за руски газ дава възможност на България да се наложи като основно трасе за доставки на природен газ за Централна и Източна Европа. Отваря се пазарна ниша, която България може да заеме за десетилетия напред. Причината е географска – единственият начин газ да стигне от Гърция и Турция към ЕС е през България.
Готов е интерконекторът със Сърбия, почти е готов терминалът за втечнен газ в Александруполис (Гърция), предстои разширяване на газовата връзка с Гърция, работи се по разширение на газопроводите от България към Румъния и Унгария. Така че съвсем скоро през България ще минава не само единственото трасе за пренос на руски газ към Европа, но и единственото трасе за пренос на неруски газ в региона. Eдин вид енергийен Шенген, в който България може да играе водеща роля.“
