Днес православната църква почита Свети Георги Победоносец. Той е един от малкото светци, почитан и от християните, и от мюсюлманите. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината.
На шести май се чества Деня на храбростта и празника на Българската армия.
Според древни вярвания Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, които си поделят годината на лятна и зимна половина.
Свети Георги е приеман за повелител на пролетта и плодородието. Смята се, че отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята. Обхожда и наглежда полята и посевите. Той е покровител на земеделците и овчарите.
На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
Широко разпространено е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“. Берат се билки рано сутрин, ходи се бос по „росна трева“ за здраве, животните се извеждат рано на „първа зелена паша“, пече се обреден хляб и агне. Всички семейства се събират на празнична трапеза.
На Гергьовден празнуват над 180 000 българи своя имен ден. Сред тях са Георги, Гергана, Гинка, Ганчо, Галя, както и всички техни производни.
