Германците неслучайно са дали на света думата „schadenfreude“ (злорадство). В момента Южна Европа не може да бъде по-доволна, пише „Politico“. За страните, които прекараха години наред под ударите на вдъхновената от германците европейска „данъчна инквизиция“, сега няма по-сладка гледка от това да видят как Германия е сериозно засегната от своя стремеж към пестеливост. Иронията е в това, че Германия се е поставила сама в тази позиция.
Изненадващото решение на Конституционния съд от началото на този месец, с което на практика бе обявена за невалидна основната част от законодателната програма на германското правителство, доведе страната до колективен шок. За да заобиколи наложените от самата Германия ограничения за дефицита, които дават на правителството малко възможности да харчи повече, отколкото събира от данъци, коалицията на канцлера Олаф Шолц разчита на мрежа от „специални фондове“ извън основния бюджет. Шолц беше убеден, че правителството може да се възползва от тези средства, без да нарушава т.нар. „дългова спирачка“.
Съдът обаче категорично не е съгласен с това. Решението повдига въпроси относно възможността на правителството да получи достъп до общо 869 млрд. евро, гарантирани извън федералния бюджет в 29 „специални фонда“. Ходът на съда принуди правителството да ограничи сериозно новите разходи и да отложи одобрението на бюджета за следващата година. Близо две седмици след решението все по-ясно се вижда както мащабът на промяната, така и реалността, че за момента няма лесен изход от ситуацията. Въпреки че Шолц обеща да предложи нов план „много бързо“, малцина виждат решение без налагане на строги икономии. Очакванията в Бундестага са, че канцлерът ще наложи голям брой съкращения, за да се справи с дупката в бюджета в размер на 20 млрд. евро.
Междувременно правителството е в напрежение. Докато министърът на икономиката Роберт Хабек, представител на Зелените, споделя публично, че икономическото бъдеще на Германия виси на косъм, министърът на финансите Кристиан Линднер също предизвика паника и объркване, повдигайки темата за разходите. В четвъртък правителството дори беше принудено да отрече предупрежденията от доклад, според който съкращенията ще засегнат специалния фонд, създаден за подпомагане на въоръжените сили на Германия след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.
По време на пресконференция с италианската министър-председателка Джорджия Мелони, проведена късно в сряда, Шолц се почувства неловко заради въпрос на репортер, който попита директно гостенката му дали смята Германия за надежден партньор предвид бюджетната ѝ криза. Великодушно настроената Мелони стопи напрежението, като отговори, че според нейния опит Германия е „много надежден партньор“.
Сбогом на хубавите времена
Хубавите времена свършиха с пандемията. Германия, както и останалата част от света, е принудена да се бори с редица тежки проблеми. Тя обаче имаше фискалния капацитет да го направи, тъй като пандемията оправда премахването на дълговата спирачка през 2020 и 2021 г. Последиците от нападението на Русия над Украйна принудиха правителството да направи това отново през 2022 г. Чрез използването на специални фондове Шолц и Линднер вярваха, че ще могат да избегнат повторение на ситуацията през 2023 г. Решението на съда обаче провали този план.
Дълго преди настоящата криза за повечето членове на правителството, както с консервативни възгледи, така и с леви, вече беше станало ясно, че дълговата спирачка възпрепятства инвестициите в публична инфраструктура (коалицията на Меркел наблягаше на изплащането на дълга, вместо на инвестирането на излишъците), а оттам и на икономическата конкурентоспособност на Германия. Оттук идва и либералното използване на вече затворената вратичка в специалните фондове.
Проблемът е, че макар много политици да осъзнаха опасностите, които крие дълговата спирачка, обществото продължава масово да я подкрепя. Близо две трети от германците продължават да подкрепят мярката, според проучване, публикувано тази седмица от „Der Spiegel“. Отмяната или дори въвеждането на реформи в тази сфера ще изисква от германската политическа класа не само да убеди гражданите в обратното, но и да събере свръхмнозинство в парламента, което в момента е малко вероятно.
