Главният прокурор Иван Гешев изпрати писмо го Генералния секретариат на Съвета на Европа и до Европейския комитет по проблемите на престъпността във връзка с казуса около предаването на Цветан Василев.
Той сезира институциите за възникналите трудности по изпълнението на изпратените до сръбските власти две молби за екстрадиция на бизнесмена, предаде „Dnes.bg“.
Гешев посочва, че липсата на окончателно решение за връщане на Цветан Василев у нас с оглед на воденото срещу него наказателно производство поставя под съмнение прилагането на Европейската конвенция по отношение на задълженията на замолената страна за произнасяне в разумен срок.
Към настоящия момент са минали близо 5 години и 6 месеца от подаването на първата молба за екстрадиция и 4 години и 8 месеца от втората.
Писмото на Иван Гешев е с копие до председателя на Европейския парламент Давид-Мария Сасоли и до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Това е направено с оглед на бъдещата преценка за готовността на Сърбия да стане страна-членка на Европейския съюз що се отнася до прилагането на върховенството на закона в държавата.
Гешев припомни в писмото, че при процедури за предаване на издирвани лица се прилага срок от 90 години (3 месеца).
Освен това главният прокурор е изпратил писмо и до Висшия съд в Белград, в което ги информира, че молбите за екстрадиция на Цветан Василев продължават да са валидни.
Гешев изразява недоумение от забавянето от над 5 години за произнасяне на магистратите. Той акцентира на факта, че това е безпрецедентен случай.
Припомняме, че Цветан Василев е обвинен за източването на средства от фалиралата Корпоративна търговска банка. Той е обвинен за 146 престъпления на обща стойност над 2,5 милиарда лева.
На 20 юли 2017 година мегаделото беше внесено в Специализирания наказателен съд. Обвиняемите са общо 18, основният от които е Цветан Василев.
Основното обвинение срещу ексбанкера е, че той е създал и ръководил организирана престъпна група, отговора за присвояването на 2,559 милиарда лева плюс допълнително присвояване на 205,9 милиона лева от касата на банката, известно като „касова липса“.
