Откакто Covid-19 докара света до застой, някои световни лидери видяха възможност да затвърдят властта си, информира “CNN”.
В Унгария в понеделник беше приет законопроект, който предостави на премиера Виктор Орбан правомощието да управлява с указ – за неопределено време. Това му дава правото да наказва журналистите, ако правителството смята, че отразяването не е точно, както и властта да удари тежко граждани ако нарушат предприетите правила за блокада. Това право също така премахва възможността за провеждане на избори или референдуми, докато мерките са в сила.
Този ход доведе до призиви към Европейския съюз да предприеме действия, като бившият премиер на Италия Матео Рензи стигна дотам, че предлага блокът да изгони Унгария, ако мерките не бъдат отменени – нещо, което е много по-лесно да се изрече, отколкото да се направи в действителност.
Ходът на Орбан е може би най-яркото захващане на властта, което се случва по време на тази пандемия. Други лидери на силни страни обаче забелязаха възможността да изземат по-голям авторитет в властта си.
Във Филипините президентът Родриго Дутерте – човек, който арестува критиците си и се похвали, че лично е убил заподозрени престъпници през периода си като кмет на град Давао, си осигури спешни правомощия, с които си предостави по-голям контрол върху обществените услуги.
По-рано този месец премиерът на Израел Бенямин Нетаняху беше остро разкритикуван, след като правителството му одобри електронното проследяване на пациентите с помощта на технологии, които преди са били използвани само в борбата срещу тероризма.
Разбира се, Нетаняху не е единственият лидер, който опря до технология за проследяване на своите граждани по време на кризата. В Русия властите използват технологията за разпознаване на лица, за да преследват хората, нарушаващи карантината и самоизолацията.
А от Южна Корея до Западна Европа демократично избраните правителства използват цифрови инструменти, за да проследяват местонахождението на пациентите с коронавирус и да наблюдават колко ефективно гражданите се подчиняват на мерките за социално дистанциране.
Макар че подобни ходове естествено предизвикват непосредствен страх от политическо облагодетелстване от страна на лидерите, те също повдигат въпроси около това какво ще се случи, когато тази пандемия приключи.
Притесненията са, че докато светът се примири с новия си начин на живот, гражданите остават вцепенени от първоначалните екстремни и извънредни мерки.
“По време на кризи прозорецът за измъкване на правителствата е отстъпка от страна обществото, която се разширява”, казва Брайън Клаас, асистент по глобална политика в University College London.
В държави със силни демократични традиции правителствата могат да бъдат по-добре следени чрез институционални проверки и баланс на действията им, като се гарантира, че тези правомощия наистина са извънредни и подлежат на преразглеждане. Това е малко по-трудно в страни, където са подкопани демократичните принципи, като Унгария.
“Проблемът със слабите системи като Унгария е, че Орбан ерозира демокрацията отдавна и той иска да направи новото статукво нормално… И може и да има успех, както вече го прави, защото при кризи хората търсят лидерство”, казва Клаас.
Не е само Орбан. Параг Хана, автор на “Бъдещето е азиатското”, обяснява, че “новите авторитаристи, които се възползват от демократичния мажоритаризъм, като Дутерте в Азия и Орбан в Европа”, през последните години “си предоставят правото да управляват с указ”.
Въпреки че последните действия на тези “нови авторитари” може да изглеждат крайни, те до голяма степен са законни и в много случаи пропорционални на предизвикателството на този коронавирус. Което поставя в затруднено положение лидерите на по-силни демокрации.
“Демократичните лидери трябва да избягват всякакво изявление, което критикува действията на други лидери, които биха могли да омаловажат значението на пандемията”, казва Ник Чийзман, професор по демокрация в Бирмингамския университет. “Но тяхното мълчание сега рискува да предаде на авторитарите “празен чек за пари” в бъдеще.”
По-лошото е, че по време на пандемия силните лидери могат да наложат извънредни мерки в крак с държави като Обединеното кралство и Италия, като ги правят да изглеждат като цяло по-обикновени.
“Тревожното по време на криза е, че лидерите с авторитарни инстинкти могат да твърдят, че правят само това, което правят някои утвърдени демокрации”, казва Чийзман. Но докато се очаква стабилните демокрации в крайна сметка да отменят подобни мерки, гражданите в слабите демокрации може да не ги одобрят по молба на лидера.
Разбира се, този “нов нормален” проблем не се отнася само за нации с отслабени демократични институции. В исторически план дори Съединените щати през този век наблюдават абсолютната власт по време на криза, като най-очевидният пример за това е Патриотичният акт след атаките на 11 септември през 2001 г.
“Ако манталитетът на “митинга около знамето” започне в целия свят, лидерите могат да намерят начини да го използват подобаващо”, казва Клаас. “Ако приемете, че 11 септември е направил хората щастливи да се откажат от определени свободи, помислете за това: Имперското проучване казва, че в САЩ ще има 2,2 милиона смъртни случая, ако няма екстремна и продължителна намеса на правителството. Това е еквивалент на това, че 11 септември се случва почти всеки ден за повече от две години.”
Примерът, даден от САЩ и неговите демократични съюзници, наистина има значение. Как страни като Америка, Обединеното кралство, Германия и Франция излизат от тази криза, ще поставят новата лента за демократичните норми.
“По време на кризи централизираната власт като цяло се увеличава”, обяснява Чийзман. “Въпреки това, когато кризата приключи, тази власт не винаги се връща на обществеността и на по-ниските нива на управление.”
Те надхвърлят новите правни инструменти, които би могъл да притежава един лидер. Както забелязахме в Израел и Русия, могат да се използват нови технологии, които ограничават гражданските свободи на хората.
Електронното проследяване на болните от коронавирус в Израел позволява на Израелската агенция за сигурност или Shin Bet да поддържа и маркира гражданите, като използва ЕГН-тата им и телефонните им номера. Нетаняху защити одобряването на законодателството, за да позволи това без парламентарен надзор, като заяви, че “вирусът се разпространява с огромни темпове, забавяне с дори един час заради тези механизми може да доведе до смъртта на много израелци”. По-късно Кнесет (законодателният орган на властта в Израел) одобри използването на технологията за проследяване, като нареди да получава редовни отчети за това как е била използвана събраната информация.
Московската полиция потвърди по-рано този месец, че руската система за разпознаване на лица е довела до залавяне и глобяване на 200 души, които са нарушили правилата за блокиране – доказателство, което ни дава да разберем, че в условията на криза такъв подход може да овладее ситуацията в обществеността.
“Искаме там да има още повече камери, така че да няма тъмен ъгъл или непоказана улица”, заяви Олег Баранов, шеф на полицията в Москва, преди да каже, че иска да добави 9000 камери към съществуващата мрежа от 170 000.
И докато нациите увеличават усилията за справяне с въздействието на епидемията от коронавируса, ще бъдат създадени големи, финансирани от правителството бюрокрации, които ще се справят с всичко – от разпространението на лекарства и други консумативи до национализирането на инфраструктурата.
Законите за наказателно задържане също могат да бъдат изменени, за да се налагат мерки за блокиране в страните. Дори в държави като Обединеното кралство и Франция полицията е получила извънредни правомощия да прилага правилата за социално дистанциране.
Страхът е, че тези технологии, закони и институции ще надживеят всяко правителство в настоящия ден и ще бъдат използвани за политически облаги в годините, които следват тази криза.
“Дори клаузите за прекъсване не биха били полезни, що се отнася до новите технологии, тъй като те не покриват промените в инфраструктурата и технологиите, настъпващи по време на криза”, казва Чийзман. “Камери, които проследяват терористите, след това се използват за проследяване на протестиращи бунтовници; законодателство, което позволява на правителствата да задържат заподозрените за по-дълго време в криза, често остава в учебниците.”
А лидерите, които се появяват на фона на пандемията на преден план, може, както казва Хана, да не “оставят кризата да се отмине”.
В един момент тази криза ще приключи и гражданите по света ще могат да напуснат домовете си. Въпреки това става все по-ясно, че светът, в който ще стъпят наново, ще бъде драматично различен от този, който оставиха зад входните си врати. И ако глобалното население все още не се е променило, техните лидери вече са.
“Възползването от криза няма много общо с това да я управляваме добре”, казва Хана. “Водачите на деня, силните мъже или избраните авторитари никога не трябва да се бъркат с обществено настроени технократи … те са много повече вълци в дрехите на овце.”
Глобалните кризи имат навика да създават разсейване, което лидерите могат да използват за подхранване на собствената си власт. В момента светът има много гладни за власт лидери. Съчетавайки това с криза, която повечето от нас никога не са виждали, не е трудно да разберете как това глобално избухване на коронавируса може да бъде лоша новина за демокрацията и тези, които зависят от нея.
Превод: Диана Тодорова
