Иран гласува днес на президентски избори, наклонени в полза на твърдото протеже на върховния лидер аятолах Али Хаменей, подклаждайки обществената апатия и предизвикващи призиви за бойкот в Ислямската република, пише “Асошиейтед прес”.
Свързани с държавата социологически проучвания и анализатори поставят твърдия ръководител на съдебната система Ебрахим Раиси като доминиращ фаворит в полето от само четири кандидати. Бившият шеф на Централната банка Абдолнасер Хемати се явява като умерен кандидат на състезанието, но не се е сдобил със същата подкрепа като напускащия президента Хасан Рохани, на когото мандатът не позволява да се кандидатира отново за поста.
Ако бъде избран, Раиси ще бъде първият служител на иранския президент, санкциониран от правителството на САЩ, дори преди да влезе в длъжност заради участието му в масовата екзекуция на политически затворници през 1988 г., както и заради времето му на ръководител на международно критикуваната иранска съдебна система – най-известните палачи в света.
Той също така би поставил управлението твърдо под контрола на иранското правителство, тъй като преговорите във Виена продължават да се опитват да спасят разкъсаната ядрена сделка на Техеран със световните сили, тъй като страната обогатява уран до най-близката точка до нивото на оръжие. Напрежението остава високо както в САЩ, така и в Израел, за която се смята, че е извършила поредица от атаки срещу ирански ядрени обекти и е убила учения, освен това е създала своята военна атомна програма десетилетия по-рано.
Урните за гласуване бяха отворени в 07:00 часа сутринта местно време, но вотът беше белязан от широко разпространена обществена апатия, след като комисия под ръководството на Хаменей забрани стотици кандидати, включително реформисти и тези, привързани към Рохани. Хаменей гласува церемониално от Техеран, където призова обществеността да вземе участие в настоящите президентски избори. Хаменей беше категоричен:
“Чрез участието на хората страната и ислямската управляваща система ще спечелят страхотни позиции на международната сцена, но тези, които са на първо място, са самите хора. Давай, избирай и гласувай.”
Към средата на деня обаче избирателната активност изглеждаше далеч по-ниска от последните президентски избори в Иран през 2017 г. Държавната телевизия ппоказваше избрани кадри от различни избирателни места, като на някои от тях се виждаше, че в тези секции гласуват само шепа избиратели в ранните часове на изборите. Минаващите покрай няколко избирателни секции в Техеран потвърдиха за ниската избирателна активност.
Раиси, облечен в черен тюрбан, който го идентифицира в шиитската традиция като пряк потомък на ислямския пророк Мохамед, гласува от джамия в южния Техеран, махайки на събралите се да гласуват. Впоследствие духовникът призна в коментари, че някои може да са “толкова разстроени, че не искат да гласуват”. Раиси подчерта пред публиката си:
“Моля всички, прекрасните младежи и всички ирански мъже и жени, които говорят, какъвто и да е акцент или език от всеки регион и с всякакви политически възгледи, да отидат да гласуват и така да предявят гласа си.”
Хемати се оказа подложен на журналистически тормоз, докато гласува в Техеран. Той обяви пред медиите, че иранският народ има “правото да има мирен и добър живот”.
Има повече от 59 милиона избиратели с право на глас в Иран – държава, в която живеят над 80 милиона души. Въпреки това, свързаната с държавата иранска агенция за студентски избори оценява избирателната активност на едва 44%, което би било най-ниското от ислямската революция в страната през 1979 г.
Страховете за ниска избирателна активност дават някакво предупреждение, че Иран може да се отклони от това да бъде Ислямска република – правителство с избрано гражданско ръководство, контролирано от върховен лидер от шиитското духовенство – към държава, по-строго управлявана от върховния си лидер. Като върховен лидер Хаменей има последната дума по всички държавни въпроси и ръководи нейната отбранителна и атомна програма.
“Това не е приемливо”, каза бившият президент Мохамад Хатами, реформатор, който се опита да промени теокрацията си отвътре през осемте си години на поста. Той добави:
“Как би било по-добре – да бъде република или ислям?”
От своя страна в свое изказване от сряда Хаменей предупреди за “чужди заговори“, целящи да намалят избирателната активност. Флаер, раздаван в сряда по улиците на Техеран от хардлайнери, последван в тази мисъл, носещ образа на генерал от Революционната гвардия Касем Солеймани, който беше убит при американски безпилотен удар през 2020 г. Ето какво предупреждава брошурата:
“Ако не гласуваме: Санкциите ще бъдат по-тежки, САЩ и Израел ще бъдат насърчавани да атакуват Иран. Иран ще бъде под сянката на гражданска война в сирийски стил и теренът ще бъде готов за убийство на учени и важни фигури.”
Държавната телевизия излъчи и кадри от избирателна секция, създадена до гроба на Солеймани в град Керман. Анкетиращите също носеха ръкавици и маски поради пандемията от коронавируса, като някои изтриваха урните с дезинфектант преди да дадат гласа си. Избирателят в Техеран Шахла Пазуки сподели:
“Не можем да оставим съдбата си в ръцете на чужденци и да им даде правото да решават вместо нас, като създадат условия, които ще бъдат абсолютно вредни за нас. Трябва да променим ситуацията в нашата страна, като си сътрудничим помежду си.”
И все пак дисквалификцирането на кандидатите изглежда имаше за цел да попречи на някой друг, освен на Раиси, да спечели изборите, както направи Хатами през 1997 г., като изненадващо победи твърдата структура, предпочитана от Хаменей. Това е съчетано с гнева на обществеността към Рохани, чиято подписана ядрена сделка от 2015 г. се срина, след като тогавашният президент Доналд Тръмп едностранно оттегли Америка от споразумението през 2018 г. И без това болезнената икономика на Иран страда от двуцифрена инфлация и масова безработица.
Гласуването “ще бъде най-малко конкурентните избори в историята на Ислямската република”, пише Торбьорн Солтвед, анализатор в консултантската компания за риск Verisk Maplecroft. Той допълва:
“Няма да има нужда от по-явните форми на изборна измама, характеризиращи бурното преизбиране на Махмуд Ахмадинеджад през 2009 г.”
След гласуването си в Министерството на вътрешните работи Рохани призова хората да гласуват, тъй като това е важно “за окръга, съдбата на хората и системата”.
Решението за ограничаване на участието идва, тъй като който спечели вероятно ще изкара два четиригодишни мандата, както почти всеки ирански президент е правил след революцията. Това означава, че победителят може да е начело на това, което би могло да бъде един от най-важните моменти за страната от десетилетия – смъртта на 82-годишния Хаменей. Вече се появиха спекулации, че Раиси може да се яви като претендент за тази позиция, както и синът на Хаменей, Мохтаба, за когото се смята, че има тесни връзки с паравоенната Революционна гвардия на Иран.
