Текстът е препечатан от „Свободна Европа“. Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.
Полина Паунова е политически журналист в Свободна Европа. Тя е автор на седмичния подкаст „Превод в ефир“ и рубриката „Говори Полина“.
Прокуратурата няма да се занимава с SMS-кореспонденцията между бизнесмена Васил Божков и човека, вписан в телефона му с името Vladi Goranov. Това стана ясно от интервю на шефа на обвинението Иван Гешев пред „БНТ“ през изминалия уикенд.
„Не си причиних това да чета тези SMS-и. Разбрах, че има публикувани някакви SMS-и. Колегите, които го четоха, казаха, че в тях не виждат причина за някаква наказателно-правна реакция“, заяви главният прокурор.
Историята накратко
В своята фейсбук страница в петък Васил Божков публикува снимка от два свои писмени разговора с финансовия министър Владислав Горанов – един от началото на 2018 г. и един от началото на 2020 г.
Божков, който съвсем доскоро беше сочен като най-богатият българин, е известен най-вече с бизнеса си в хазарта и с колекцията си от антики. В началото на годината срещу него бяха повдигнати 11 обвинения, а той самият в момента се намира в Дубай. Неговата теза е, че ако неговият бизнес се е ползвал с някаква протекция, то тя е идвала от Владислав Горанов.
Размяната на SMS-и не беше нито потвърдена, нито отречена от финансовия министър. Пред журналисти той заяви, че „не помни“. Два дни по-рано – в събота обаче министър-председателят Бойко Борисов на практика потвърди изнесената комуникация, като допълни, че той също се е виждал с хазартния бос. В хасковско министър-председателят заяви, че не вижда проблем в SMS-ите, защото „по това време Божков не е бил обвиняем“.
„Имало ли е облагодетелстване?“
Премиерът беше попитан дали чатът между министър и бизнесмен са нормален начин за комуникация. В отговор Бойко Борисов каза: „Той [Васил Божков] не е бил в качество на обвиняем. Нещо произлязло ли е от тази среща? Някакво облагодетелстване имало ли е?“
Досега по журналистически път и по явни източници е установено само това, че SMS-ите, които финансовият министър е изпращал на Божков, са предхождали точно с един ден заседания на Държавната комисия по хазарта. На тези заседания пък регулаторът е гласувал важни промени за хазартните фирми на бизнесмена.
Но само прокуратурата може да отговори на въпроса дали вследствие на тези съвпадения е настъпило облагодетелстване, както пита премиерът.
Тази тема обаче бързо беше неглижирана, защото според Гешев в кореспонденцията няма нещо, което да доведе до „наказателно правни последици“.
„Гледаме едно повторение“
Освен че отхвърли възможността да разследва финансовия министър, главният прокурор приравни случая „Божков“ до този на бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев: „Гледаме едно повторение на неща, които са се случвали. Общо взето матрицата е една и съща. Започва с едни епистоларни писма, писания във Фейсбук. Върнете се към момента с Цветан Василев. Всичко е едно и също“.
Между случаите на Василев и Божков наистина има прилика.
И двамата играеха съществена роля в публичния живот в страната. И двамата бяха приемани топло от властимащите в България, независимо от политическата им ориентация. И Василев, и Божков бяха собственици на футболни отбори. Бившият банкер притежаваше „Ботев – Пловдив“, а Божков последователно придоби ЦСКА и „Левски“.
Божков беше председател на федерацията по шах, а неговата колекция от антични предмети беше изложена в Националния исторически музей, представена в Европейския парламент, а също и узаконена.
По сходен начин се развиваше и ситуацията около Цветан Василев. В битността му на мажоритарен собственик на КТБ той беше обявен за банкер на годината общо четири пъти, последният от тях – през 2013 г. А през 2011 г. получи отличието „Мистър Икономика“. То му беше връчено от тогавашния вътрешен министър и заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Впоследствие и Божков, и Василев се оказаха в ролята на обвиняеми. Непосредствено преди евентуален арест и двамата успяха да се укрият в държави, с които България няма споразумения за екстрадиция.
Изпаднали в немилост, и Божков, и Василев започнаха да разбулват мистериите около личните им отношения с властта. В твърденията и на двамата бегълци от страната изплуват основно две фигури: тази на министър-председателя Бойко Борисов, и тази на депутата, бизнесмен и медиен магнат Делян Пеевски.
В този смисъл – да, двата сюжета си приличат и гледаме „неща, които вече са се случвали“, както казва Гешев.
Повтаря се обаче и поведението на самата прокуратура. На фона на публичните свидетелства на Божков и Василев за различни „схеми“ и упражняване на влияние от депутати, министри и дори премиер, обвинението сякаш не чува твърденията им.
В момента прокуратурата твърди, че „не си причинява“ четене на SMS-и между хазартен бос и финансов министър, в която се говори за „ценни указания“, а преди тя оставаше безразлична към поредица твърдения на Цветан Василев.
Един пример: медиите на Пеевски
В последното си интервю, дадено през май миналата година за „Гласове“, обвиненият бивш банкер твърди, че Делян Пеевски финансира медийната си империя с невърнати кредити от КТБ. Стойността на заемите, по думите му, е над 40 милиона евро.
Потвърждение, че КТБ е финансирала медийната империя на Пеевски има още от 2009 година в постановление на настоящия нов шеф на спецпрокуратурата Ангел Илиев. Тогава той отказва да образува разследване за произхода на средствата, с които медиите са купени.
Явната връзка между Пеевски и КТБ така и не стана част от делото на фалита на банката.
Втори пример: КТБ
В интервю пред Сашо Диков Василев намеква, че Недялко Недялков – издател на ПИК, и Венелина Гочева – издател на „24 часа”, са били предупредени и малко преди затварянето на банката са изтеглили парите си от нея. Недялков е спасил по този начин 4 млн. лв., обобщава изследването „KTB Files“. „Седмица и половина преди това парите си изтегли Венелина Гочева. Има 150 хил. евро само, но е знаково… Кой им е казал? Този, който сигурно няма нищо общо с техните медии”, казва банкерът.
В свои публични изяви той твърди също, че Пеевски е искал процент от различни негови бизнеси, финансирани от КТБ. Съобщава и за среща с Бойко Борисов на 6 юни 2014 г. в „т. нaр. „гaрaж“ в Бaнкя“, на която, по думите на Василев, той го предупредил, че ако нещо се случи с КТБ, негативите ще са за лидера на ГЕРБ.
Но и тези нишки не намират място в делото КТБ.
Цветан Василев твърди още, че „Булгартабак“ и Пеевски са въвлечени в контрабанда на цигари за Близкия Изток. Именно това е била причината за обявяването на депутата за „персона нон грата“ от Турция – новина, която така и не беше потвърдена официално от турската държава.
Турската дирекция за борба срещу контрабандата и организираната престъпност обаче обяви официално в доклада си за 2014 г., че около 50% от заловените от нея контрабандни цигари са марки на „Булгартабак“.
Това също не стана тема за прокуратурата.
Трети пример: „Булгартабак“
От Сърбия бившият банкер обяви, че от Делян Пеевски е разбрал за уговорка за участие на премиера Борисов в собствеността на „Булгартабак„. Планът е трябвало да бъде реализиран след приватизацията на дружеството, а дялът на Борисов, според сведения на Василев, е бил 10%.
Тютюневият холдинг беше раздържавен през 2011 г. по времето на първия кабинет на Борисов. Тогава 79.83% от капитала на холдинга станаха собственост на австрийската компания „БТ Инвест“ срещу 100.1 млн. евро. Първоначално тя беше собственост на кипърската офшорка „ВТБ Капитал“ – дъщерна на руската Внешторгбанк (ВТБ), но впоследствие срещу 130 млн. евро „ВТБ Капитал“ излезе от бизнеса и продаде дела си на „Ливеро Естаблишмънт“, която пък е собственост на физическо лице от Дубай.
Нито премиерът, нито Пеевски са разпитвани по темата, въпреки че твърденията на Василев, голяма част, от които могат да се проследят документално, съвпадат със следите в регистрите.
Едно общо име: Александър Ангелов
В същото интервю Василев оповестява, че адвокат на Пеевски е юристът Александър Ангелов. В самото дело „КТБ“ пък фигурира кореспонденция между адвокат Ангелов и Цветан Василев за разпределянето на акциите и финансирането на „Булгартабак“. Общата сума, за която се говори, е 70 000 000 евро, но прокуратурата пак не прояви интерес по темата.
Същият Александър Ангелов се оказва и част от прехвърлянето на собствеността на ПФК „Левски“.
Според документите за собствеността на клуба, които Васил Божков публикува, Александър Ангелов е бил акционер. Той получава акциите на отбора от Тодор Батков през ноември 2015 година и ги прехвърля на Спас Русев през август следващата година.
Прокуратурата обаче „не си причинява“ проверка на изброените случаи.
Сигнал от Антикорупционния фонд за Vladi
Същата е ситуацията и към момента с информацията, която обвиненият в 11 престъпления Васил Божков публикува от Дубай. Гешев даде ясно да се разбере, че комуникацията между бизнесмена и Горанов не го вълнува, въпреки че в SMS-ите се говори за „ценни указания“, които финансовият министър е давал на бившата шефка на комисията по хазарта.
Междувременно от Антикорупционния фонд съобщиха в понеделник, че са сезирали обвинението за разговорите. „Обръщаме се към Вас, тъй като считаме, че случаят е от висок обществен интерес, защото потенциално би могъл да се отнася до корупционни действия от лица, заемащи отговорни публични длъжности“, се казва в сигнала на АКФ до главния прокурор.
Потърсена за коментар, говорителката на главния прокурор Сийка Милева каза пред Свободна Европа, че за момента няма информация за образувана проверка. По повод Божков тя обясни още, че не коментира изявления на обвиняеми лица.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
