Връщам се от ПЪРВО РУ-СДВР, където бях с адвоката си. Преди четири дни, на връщане от ваканция в Истанбул, бях идиотски изненадан от българската гранична полиция, която се опита (неуспешно) да ме задържи на Капитан Андреево, защото в мое отсъствие съм бил обявен за национално издирване. Днес разбрах на какво дължа удоволствието.
През лятото на 2020 г., докато траеха протестите срещу скапаното ни правителство на Орлов мост в София, на недалечния съветски паметник се беше появил надпис „Долу Бой/Лукашен ко“. Вероятно защото нашите протести тогава съвпаднаха по време с протести срещу другото проклето руско протеже – Лукашенко в Беларус. Сега, след повече от половин година, понеже у нас наближават избори, прокуратурата е получила поръчка да търси от мен отговорност за онзи чудесен надпис.
Не крия, че според мен всички съветски, партизански и изобщо комунистически пъметници в България трябва да се съборят като унизителни за българската нация, както и да се проведе лустрация на все още обществено активните агенти на някогашната ДС (като например Доган и Каракачанов). Който и да е направил онзи надпис, е постъпил добре. Гордея се, че се е намерил човек, който за пореден път да подразни руското посолство. Не крия и че смятам правителството, прокуратурата и полицията ни за банда жалки разбойници, които трябва да се намират като минимум в затвора.
Смятам едновременното (и някак предизборно) блокиране на профила ми Manol Glishev, обявяването ми за национално издирване, опита да бъда арестуван на границата и това ново обвинение просто за форма на некадърно комбиниран политически тормоз. Не знам дали нашите глуповати прокурорчета схващат, че хем ми правят реклама, хем демонстрират колко са бездарни.
Вече не помня за кой пореден път се опитват да ме съдят при всеки поглед накриво, който някой в София е отправил към гнусния съветски бетонак. Но признавам също, че за мен е привилегия толкова скапан режим като този на сегашното българско правителство да ми отделя чак толкова внимание. Намирам за ласкателно, че подобни негодници ме имат за престъпник или заплаха, особено като се вземе предвид, че все пак не аз съм този, който спи, гушнал крадени кюлчета и пачки. От друга страна – тъжно е колко много полицейски ресурс се хаби за глупости. МВР и Софийска Районна Прокуратура – за нищо не ставате.
Източник: Манол Глишев
