Глобалните разходи за отбрана през изминалата година са нараснали с около 4% спрямо 2018 г., достигайки най-голямото си годишно увеличение в рамките на последното десетилетие. Данните са включени в тазгодишния “Военен баланс” – публикация на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), която ще бъде представена на Международната конференция по сигурността в Мюнхен, цитирани от BBC.
Съвсем естествено, разходите за отбрана в Европа също нарастват и достигат нива, които не са били наблюдавани от времето преди финансовата криза. Увеличението в сравнение с 2018 г. е около 4,2%.
Всичко това отразява променящия се свят и завръщането на конкуренцията между отделните държави. В САЩ и Китай разходите за отбрана са скочили с 6,6% през 2019 г., въпреки че темповете на растеж в Щатите се ускоряват, докато в азиатската държава имат забавяне.
В Азия продължава тенденцията от няколко години насам за увеличаване на разходите за отбрана в отговор на възхода на Пекин като регионална суперсила. Общите разходи за отбрана на континента са скочили с 50% в рамките на десетилетие, подхранвани от нарастващите нива на БВП в региона.
Докладът на IISS твърди, че при дебатите за отбрана доминира нестабилната международна среда на сигурност. Написаното оспорва главните елементи на международния ред, основан върху характерните за периода след Втората световна война правила.
Най-показателно е разплитането на възлите при споразуменията за контрол над оръжията, наследени от Студената война. “Военен баланс” посочва като пример прекратяването на Договора за ядрени сили със среден обсег (INF), предизвикан от руските нарушения, също и нарастващата загриженост на САЩ относно китайските оръжия в тази категория – Пекин изобщо не беше страна по първоначалния договор.
Докладът посочва, че наблюдателите „гледат нервно“ както към Москва, така и към Вашингтон, за да видят дали основният елемент за контрол над оръжията, договорът „Нов СТАРТ“, ще бъде подновен. Споразумението, което изтича след по-малко от година, е единственото останало ограничение към стратегическите арсенали на двете ядрени суперсили.
Нарастващото безпокойство по отношение на руското поведение е един от факторите, водещи до увеличаване на разходите за отбрана в страните – членки на НАТО. Към него се добавя и значителен натиск от САЩ, като президентът Доналд Тръмп рядко пропуска възможност да осъди това, което смята за “свободно въоръжаване” на европейските съюзници на Вашингтон.
Европейските разходи растат, но дори и през 2019 г. достигат само нивата, наблюдавани при започване на финансовата криза през 2008 г. “Военен баланс” обаче отбелязва, че все повече средства се отпускат за поръчки, изследвания и разработки в областта.
Германия е една от страните, които президентът Тръмп критикува най-активно. Според IISS, държавата е отговорна за една трета от общия ръст на европейските разходи за отбрана. По изчисление на института, немските разходи за отбрана са нараснали с около 9,7% между 2018 г. и 2019 г. Въпреки това, Берлин все още не е достигнал желателното от НАТО ниво за изразходване на 2% от БВП за отбрана. “Военен баланс” изчислява, че само седем държави – членки на НАТО в момента изпълняват заложената цел: България, Гърция, Естония, Румъния, Латвия, Полша и Обединеното кралство.
Докладът отбелязва значителен напредък във военните технологии – системи, които тепърва влизат в употреба, или вече са набрали популярност. Относително широкото разпространение на безпилотни летателни апарати (БЛА), използвани както от държавни, така и от частни играчи, предизвика подновяване на интереса към системите за защита от подобни средства.
На стратегическо ниво изглежда, че Русия и Китай са в процес на разполагане на хиперзвукови апарати и крилати ракети – свръхбързи системи, които заплашват да преобразуват изчисленията за ефективността на противоракетната защита.
“Военен баланс” посочва и един от основните стратегически проблеми на нашето време – загрижеността, че „държавите-конкуренти“ използват „стратегии за постигане на ефект, действайки като пред прага на война“. Публикацията подчертава инвазията на Русия в Крим, отричането на страната от каквато и да е намеса в Източна Украйна, нейното използване на химическо оръжие във Великобритания, както и предполагаемото й вмешателство в изборите. Друг пример са действията от страна на Иран, предимно способността на ислямската държава да води война чрез трети страни.
Конвенционалните военни подходи трудно се справят с всички тези ситуации. “Военен баланс” добавя в заключение, че страните придават “по-голяма стойност не само на развитието на правилните военни и разузнавателни умения, но и на повишаването на техническата устойчивост и гъвкавост на военните сили, както и на обществата и политическите решения в по-общ план“.
Превод: Валерия Илиева
