Ново изследване предупреждава, че заради глобалното затопляне се очаква смъртоносни бури все по-често да се насочат на изток и да поразяват по-гъсто населените южни щати като Алабама, Мисисипи и Тенеси. Учените посочват също, че САЩ вероятно ще бъде засегнат от повече разрушителни суперклетъчни бури, причиняващи торнадо и градушка, предава „APNews“.
Според метеоролози суперклетъчната буря, която опустоши Ролинг Форк, Мисисипи, е единично явление, което няма пряка връзка с климатичните промени. Въпреки това, то се вписва в един прогнозиран и по-опасен природен модел, включващ повече мощни бедствия в южните региони на страната, за които е характерно многобройно население, бедност и неустойчиви жилища. Експертите предупреждават още, че тази година сезонът на тези природни явления ще започне месец по-рано, отколкото преди беше обичайно.
Изследването, публикувано в Бюлетина на Американското метеорологично дружество, предвижда 6,6 % увеличение на броя на суперклетъчните бури в цялата страна и 25,8 % скок на площта и времето, в което те ще се спуснат над сушата, при сценарий за умерени нива на бъдещо глобално затопляне до края на века. В някои южни райони обаче увеличението е много по-голямо. Сред тези райони е Ролинг Форк, където авторите на изследването прогнозират увеличение на броя на суперклетъчните бури с една годишно до 2100 г.
Предишни проучвания не успяваха да прогнозират с голяма точност кога и къде се очакват суперклетъчни бури и торнада, тъй като това са явления с малък мащаб, особено торнадата, които глобалните компютърни модели не могат да засекат лесно. При новото изследване са използвани по-малки регионални компютърни модели, които компенсират намалената си изчислителна мощ, като експертите са посветили две години в симулации и обработка на данни. Трима учени, които не са свързани с изследването, заявиха, че това е логично. Един от тях, Пол Марковски отДържавния университет на Пенсилвания, който се занимава с изучаване на особеностите на торнадото като явление, го определи като обещаващ напредък, тъй като в сравнение с предишни изследвания, при които са разглеждани само общите условия, благоприятни за появата на такива бури, в него подробно присъстват симулирани бури.
Въпреки че въпросното изследване е констатирало общо увеличение на броя на суперклетъчните бури, то най-вече е установило големи промени в мястото и времето, когато те се появяват – като цяло повече на изток от междущатска магистрала 35, която минава през източната част на централен Тексас, Оклахома и Канзас, и по-малко на запад.
При умерено затопляне – по-малко затопляне от това, към което светът се е насочил въз основа на нивото на настоящите емисии, се очаква в райони от източната част на Мисисипи и източната част на Оклахома да бъдат регистрирани по три суперклетъчните бури на всеки две години, а в източната част на Тексас, Арканзас, Луизиана, Алабама, западната част на Тенеси и източната част на Джорджия – по една такава буря на всяка втора година.
При най-лошия сценарий на затопляне – по-значително от това, което светът очаква в момента, изследването предвижда подобни промени, но с влошаване на интензитета на суперклетъчните бури в източната част на Оклахома, Арканзас и южната част на Мисури. Градовете, в които би трябвало да връхлетят повече суперклетъчните бури при влошаване на нивото на глобално затопляне, включват Далас-Форт Уърт, Литъл Рок, Мемфис, Джаксън, Тупело, Бирмингам и Нашвил.
Това, което се очаква да се случи със затоплянето на климата, е, че Югозападните Съединени щати ще стават все по-горещи и по-сухи, твърдят експерти. В същото време Мексиканският залив, който осигурява така необходимата влага за бурите, също става все по-горещ, а въздухът, идващ оттам, става по-плътен и влажен. Горещият сух въздух, идващ от места като Ню Мексико, поставя по-силна „шапка“ над местата, където обикновено се зараждат бури при сблъсъка на въздушните маси през пролетта. Тази граница означава, че бурите не могат да се разразяват толкова силно. Налягането обаче се повишава с придвижването на метеорологичния фронт на изток, което води до образуването на суперклетъчни бури по-далеч на изток. Тъй като през последните години февруари и март стават по-топли, отколкото са били преди, това явление ще се случи по-рано през годината, но през юли и август „шапката“ от горещ сух въздух е толкова силна, че суперклетъчните бури трудно ще се заформят.
