По закон на двете линейки трябва да бъде позволено да преминат безпрепятствено в Украйна, но полските фермери, които стоят на стража на границата, вземат закона в свои ръце и изискват от шофьорите да спрат, пише „Politico“. Те отварят вратите и надничат вътре, проверявайки за контрабанда, подозирайки, че превозните средства превозват нерегистриран товар. Те не откриват нищо и махат на линейките да преминат.
Фермерите са се заели да проверяват целия търговски трафик на четирилентовия граничен пункт в Медика. Десетина от тях, облечени във флуоресцентни жилетки и с полски знамена, се борят с хапещия вятър, който носи сняг, а след това и дъжд.
Може и да изглежда като самотен пикет в мрачен зимен ден, но тези гранични протести спомогнаха за създаването на важна политическа динамика в страна, която някога беше смятана за най-решителния съюзник на Украйна срещу общия враг: Русия. След тригодишна война общественото настроение се влошава от икономическите жертви, направени в полза на Киев, и съчувствието към фермерите играе важна роля в тази промяна.
На най-основно ниво фермерите се противопоставят на системата на Европейския съюз за „пътища на солидарността“, която позволява на тежката селскостопанска сила Украйна да изнася огромни количества зърно и други хранителни продукти през сухопътната граница в ЕС, тъй като те вече не могат да бъдат изнасяни през Черно море.
Икономическият аргумент, че подкрепата на Полша за Киев има твърде висока цена – че украинските стоки не отговарят на стандартите на ЕС и че полските продукти са подбивани – намери отзвук. В разгара си миналата година проучване на Центъра за изследване на общественото мнение, водеща социологическа агенция, показа, че 81% от поляците подкрепят протестите на фермерите.
Недоволството в Полша обаче е по-дълбоко, а протестите на земеделските производители се вписват в по-широките национални дебати за историята и идентичността, отнасящи се до Втората световна война и по-рано – теми, които заемат голямо място в навечерието на президентските избори на 18 май.
„Историята, която ни се внушаваше, беше, че трябва да помогнем на Украйна, че трябва да им вземем храната, за да имат пари за войната… това беше лъжа“, оплаква се Ян Варденга, фермер от близката Журавица, който държи в ръка въдица, превърната в мачта за знаме. Той допълва:
„Тази борба не е за бедните украинци – тя е за големите корпорации и западния капитал.“
От фронтовата линия до земеделските земи
Около Медика и отвъд нея полските фермери блокират гранични пунктове и организират шумни митинги през последните две години. Те описват борбата си като борба в защита не само на собствения си поминък, но и на суверенитета на Полша и нейните национални интереси.
„Това не е само полската граница. Това е границата на Шенген. От нас зависи да я защитим“, коментира Варденга, жълтата жилетка на когото е опъната върху пухени якета, които поглъщат слабата му фигура.
И все пак сложността на борбата на фермерите е сведена в медийните и политическите разкази до опростеното схващане, че Украйна е виновна за всичко. В действителност засиленият поток от стоки през границата е разкрил отдавна съществуващи пукнатини в полското селско стопанство.
След присъединяването си към ЕС през 2004 г. полските земеделски производители бяха подложени на натиск да се модернизират и да се конкурират на международните пазари. Но докато сектори като птицевъдството, млекопроизводството и овощарството се превърнаха в регионална сила, много ферми останаха малки, семейни парцели, уязвими от ценовите колебания и външната конкуренция.
Тези различия засилват усещането за неравенство. Полските земеделски производители се смятат за обвързани със строги разпоредби на ЕС относно пестицидите, опазването на околната среда и трудовите стандарти – обръчи, които те са прескочили, за да произвеждат zdrowa żywność или здравословна храна. Те казват, че украинският внос не е такъв. Роман Кондров, набит мъж с брада като на полковник Сандърс, който ръководи протеста в Медика, подчертава:
„Ние не сме против украинския народ. Помогнахме им в началото, настанихме ги, нахранихме ги. Но не можем да бъдем жертви на олигарсите, които печелят от хаоса.“
Напрежението в Полша не е свързано с това дали да се подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу Русия – почти никой в Полша не иска войските на Владимир Путин да триумфират. Но реториката на фермерите, прикрита с привидно прагматични икономически оплаквания, нормализира мнението за Украйна като твърде корумпирана, твърде изостанала и твърде дива, за да ѝ се има доверие.
Старите рани се отвориха отново
Историческите разделителни линии също се появиха отново, подсилени от десните групировки и подхранващи мощен разказ за дисбаланс. По време на Втората световна война украинските националисти избиват десетки хиляди полски цивилни във Волиния, днешна Западна Украйна – зверства, широко известни в Полша като кланетата във Волин. Още по-рано, през 1918 г., полски младежи, известни като Орлетата Лвовски, водят ожесточени битки за град Лвов, който днес е част от Украйна. Въпреки че конфликтите са се случили преди няколко поколения, те остават силни символи на жертви и страдания в полската историческа памет.
„Децата ни умряха за Лвов, за Волин, а сега те идват тук и искат само да вземат, да вземат, да вземат“, казва един от фермерите. Той отказва да назове името си, но настоява, че поляците вече са платили твърде висока цена.
Подобни сурови настроения помагат за формирането на президентската предизборна кампания. Политици от всички цветове се възползваха от Волиния, използвайки трагедията, за да поставят под въпрос моралната позиция на Украйна или да поискат отстъпки от Киев. На фона на злобата обаче се наблюдава един малък пробив: Наскоро украинските власти се съгласиха да започнат ексхумация на три места – стъпка, която според много поляци е от решаващо значение за признаването на военните зверства.
Междувременно недоволството на избирателите от краткия мандат на Доналд Туск като министър-председател нараства. При положение, че само малка част от 100-те предизборни обещания на центристката му коалиция са изпълнени – спъвани от законодателни пречки, оставени от предшествениците му от партията „Право и справедливост“ (ПиС), и от вътрешни борби между съюзниците – полският лидер е подложен на нарастващ натиск.
Неговият съюзник, варшавският кмет Рафал Тшасковски, се кандидатира за президентския пост – и ако спечели през май, двамата най-накрая биха могли да намерят изход от политическото минно поле, оставено от ПиС. Но двамата са изправени пред предизвикателството да подкрепят Украйна, без да отблъснат избирателите си, като вървят по тънка линия, която рискува да не задоволи никого.
Варшава има интерес от силна и независима Украйна – стратегически буфер срещу руската агресия и потенциален партньор в ЕС и НАТО. И все пак, след като Доналд Тръмп вече е в Белия дом, намаляването на подкрепата на Съединените щати за Киев може да окаже още по-голям натиск върху Туск и Тшасковски да укрепят вътрешното единство, като същевременно гарантират сигурността на Украйна.
На този фон нерешеният спор за Волиния представлява тест за доверието между двете съседки. Бартоломей Гайос, историк в Центъра за диалог „Мирошевски“, изследователски институт, който следи полско-украинските отношения, предупреждава, че забавянето на разглеждането на тези исторически рани рискува да наруши крехката солидарност.
За поляците Волиния е дълбоко символичен въпрос, изтъква Гайос пред „POLITICO“:
„Той свързва историческата справедливост с по-широкото чувство за морален дълг. Решаването му би било сигнал за взаимно уважение – игнорирането му води до обратното.“
Към нова реалност
Би било твърде лесно обаче да се каже, че полското общество се „обръща срещу“ Украйна. Огромната подкрепа, която поляците демонстрираха в началото на войната, никога не е била гаранция, че ще остане в небесата. С течение на времето настъпи умора от войната, инфлацията се покачи и първоначалният прилив на солидарност отшумя.
Днес настроенията са по-различни. Доклад на Центъра „Мирошевски“, публикуван през януари, установи, че само един от всеки четирима поляци има положително мнение за украинците, докато почти една трета имат отрицателна нагласа.
Повечето поляци продължават да подкрепят суверенитета на Украйна и борбата ѝ срещу Русия. Но те все повече преценяват тази подкрепа спрямо икономическите разходи и практическите проблеми.
Фермерите, чрез своите протести и гласовити искания, се превърнаха във видим двигател на тази промяна, въпреки че Гайос смята, че те не са единствени.
„Това, което преживяхме непосредствено след войната, беше аномалия – наричахме се един друг братя и сестри и т.н.“, казва той и допълва:
„Това беше момент на истинска емоция, но в дългосрочен план това не е устойчиво.“
Въпреки това напрежението е неоспоримо. Това, което започна като търговски спор, сега е преплетено с по-широки и исторически въпроси, като всичко това се засилва от разпространението на слухове и дезинформация, които рискуват да задълбочат разделението между Полша и Украйна.
Русия активно се опитва да се възползва от това напрежение, като започва пропагандни кампании, насочени срещу полските и европейските земеделски производители. Въпреки това има малко доказателства, които да сочат, че тези усилия са постигнали значителен напредък. По-често изглежда, че разказите се зараждат органично.
Координирайки действията си чрез приложения за съобщения и групи във Facebook, полските фермери споделят истории за неясни сделки на границата. Често срещани са слуховете за контрабандни пратки, съмнителна хуманитарна помощ и слаби инспекции. В тази информационна мъгла става по-лесно да се разпространява дезинформация – някои от тях вероятно подсилени от каналите на Москва.
Фермери като Кондров и Вардега разказват истории за съмнителни предприятия и прикрити пратки. Кондров се присмива:
„Виждал съм камиони, които уж са превозвали „хуманитарна помощ“ – луковици на лалета, предназначени за Украйна! Коя война се нуждае от лалета?“
Контрастът подхранва усещането за несправедливост, дори когато Полша има огромни икономически и политически ползи от по-близките връзки. Украинската работна ръка помогна за запълване на празнините в строителството, търговията на дребно и услугите, като увеличи брутния вътрешен продукт на Полша и облекчи недостига на работна ръка. В същото време полският износ за Украйна – от машини до преработени храни – е рекордно висок.
Доверието на кръстопът
Противопоставянето в Медика в края на миналата година бледнее в сравнение с по-ранните протести, когато фермери, към които се присъединиха шофьори на камиони, блокираха цялата граница с Украйна. Дори привидно не ставаше дума за Украйна – този път фермерите използваха тясната пресечна точка на границата, за да окажат натиск върху Варшава във връзка с търговското споразумение на ЕС с латиноамериканските държави. Но ехото се отразява далеч отвъд това кътче на Европа.
Позицията на Варшава по отношение на украинския внос оформи дебата в ЕС за това дали да се запази – или дори да се затегне – достъпът на Киев до единния пазар и може да повлияе на дългосрочните перспективи за членство на страната. Противоречията относно гаранциите за сигурност и военната помощ подчертават сложните предизвикателства, свързани с подпомагането на Украйна по време на война.
Като възприема някои от оплакванията на фермерите, Туск се опитва да подкопае аргументите на ПиС и крайно десните националисти – третата политическа сила в Полша – които твърдят, че той е сляп за селските борби. Това е авантюра, която е работила и преди, но която може да има обратен ефект преди президентския вот през май, като нормализира лъжите и негативното възприемане на Украйна.
Брюксел следи с повишено внимание действията на Туск. Тъй като през първата половина на годината трябва да бъде изготвено ново предложение за търговия между ЕС и Украйна, Европейската комисия се нуждае от сътрудничеството на Полша за представяне на единен фронт. Въпреки това всеки път, когато фермерите протестират, това подчертава крехкостта на един съюз, създаден по време на война и подложен на изпитание от икономическата и социалната действителност.
Когато на границата в Медика се стъмва, задните светлини на отклонените камиони се губят в далечината. Фермерите се събират около горяща бъчва, отпиват чай, подправен с наргиле, а лицата им са осветени от трептящите пламъци.
На пръв поглед исканията им изглеждат ясни: прозрачност, справедливост, стабилност. Но под тези призиви се крие една по-дълбока истина: подкрепата на Полша за Украйна вече не е продиктувана единствено от емоционална солидарност или морален дълг.
„Ние не сме приключили с борбата“, казва Кондров, силуетът на който се вижда на фона на светлината на огъня и продължава:
„Ако се наложи, ще се върнем на тази граница отново и отново.“
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
