В много от десетките проведени през тази година вотове недоволните и притиснати от икономическите проблеми избиратели се обърнаха срещу действащите правителства както вдясно, така и вляво, а това се случва заради изцяло променящото се и пренареждащо се статукво на властта, а политическите гаранции се рушат, пише „Асошиейтед прес“. Или по-просто казано: В годината на глобални избори печели несигурността, губят политиците.
От Индия до Южна Африка и Великобритания избирателите нанесоха удари на дълго управлявалите партии. Изборите за Европейски парламент показаха нарастваща подкрепа за крайната десница на континента, докато центристкият президент на Франция се бореше да отблъсне подобен подем у дома.
Ако има глобална тенденция, президентът на Eurasia Group Иън Бремър заяви на среща на върха в Канада през юни, тя е, че „хората са уморени от действащите управляващи“.
Повече от 40 държави вече проведоха избори тази година. Очаква ги още по-голяма несигурност – през 2024 г. до урните ще отидат държавите, в които живее над половината от населението на света. Светът вече с нетърпение се обръща към президентските избори в САЩ през ноември, където на ожесточената кампания беше нанесен шокиращ удар от опит за убийство срещу кандидата на републиканците и бивш президент Доналд Тръмп.
Непопулярни действащи депутати
Последвалите трусове поради пандемията от COVID-19, конфликтите в Африка, Европа и Близкия изток, както и рязкото покачване на цените на храните и горивата накараха неудовлетворените избиратели да се стремят към промяна. Роб Форд, професор по политически науки в Университета в Манчестър, коментира:
„Избирателите наистина, наистина не харесват инфлацията. И те наказват правителствата, които я предизвикват, независимо дали са виновни или не.“
Инфлацията и безработицата се увеличават в Индия, най-голямата демокрация в света, където хиндуистката националистическа партия „Бхаратия Джаната“ на министър-председателя Нарендра Моди неочаквано загуби парламентарното си мнозинство след десетилетие на господство. Моди беше принуден да разчита на коалиционни партньори, за да управлява, тъй като опозицията удвои силата си в парламента.
В Южна Африка високите нива на безработица и неравенство спомогнаха за драматичната загуба на подкрепа за Африканския национален конгрес, който управляваше от края на системата на апартейд, в която бялото малцинство управляваше през 1994 г. Партията, оглавявана някога от Нелсън Мандела, за първи път загуби парламентарното си мнозинство и беше принудена да влезе в коалиция с опозиционни партии.
Във Великобритания лявоцентристката Лейбъристка партия спечели изборите с разгромна победа, измествайки консерваторите след 14 години. Както и в много други страни, министър-председателят Киър Стармър е изправен пред изморен електорат, който иска по-ниски цени и по-добри обществени услуги, но е дълбоко скептичен към способността на политиците да постигнат промяна.
Напрежение между САЩ и Китай
Притиснат между световните сили Китай и Съединените щати, Тайван проведе едни от най-значимите избори през годината. Лай Чинг-те от Демократичната прогресивна партия спечели президентските избори, които бяха възприети като референдум за отношенията на острова с Китай, който претендира, че Тайван е негова собственост.
Пекин смята Лай за сепаратист и засили военния натиск с учения в Тайванския проток. Лай обеща да засили отбраната на самоуправляващия се остров, а САЩ се ангажираха да му помогнат да се защити, което засили напрежението в една от световните точки на напрежение.
В Бангладеш, важен партньор на САЩ, който се сближи с Китай, министър-председателят Шейх Хасина спечели четвърти пореден мандат на избори, които опозиционните партии бойкотираха. САЩ и Обединеното кралство заявиха, че вотът не е бил надежден, свободен или честен.
Политически династии
В няколко държави семейните връзки спомогнаха за осигуряването или укрепването на властта.
В Пакистан се проведоха объркани парламентарни избори – под наблюдението на влиятелните военни – на които утвърдени политически фигури се бориха за поста министър-председател. Победител, начело на коалиционно правителство, стана министър-председателят Шехбаз Шариф, по-малкият брат на трикратния премиер Наваз Шариф. Опонентите твърдят, че изборите са били фалшифицирани в негова полза, а опонентът му и бивш министър-председател Имран Хан е бил вкаран в затвора и му е било забранено да се кандидатира. Ситуацията остава нестабилна, тъй като Върховният съд на Пакистан постанови, че партията на Хан неправомерно е била лишена от някои места.
В Индонезия, най-голямата демократична държава в Югоизточна Азия, бившият министър на отбраната Прабово Субианто беше официално обявен за президент повече от два месеца след изборите, на които спечели над 58 % от гласовете.
Двамата му загубили съперници твърдяха, че са били обвинени в измама и непотизъм – избраният за вицепрезидент Субианто е син на напускащия лидер Джоко Уидодо, а Субианто е бил зет на покойния диктатор на Индонезия Сухарто. Висшият съд на страната отхвърли техните аргументи.
Някои резултати бяха предвидими. Руският президент Владимир Путин беше преизбран за пети мандат в предварително предопределени избори, които последваха безмилостните му репресии срещу инакомислието.
Изборите в Руанда удължиха 30-годишното управление на президента Пол Кагаме – авторитарен лидер, който се кандидатира почти без конкуренция.
Неравномерен поход на крайната десница
Крайната десница набира сила в Европа, тъй като континентът изпитва икономическа нестабилност и приток на мигранти от размирни страни. Изборите за парламент на 27-те държави от Европейския съюз изместиха центъра на тежестта на блока, като крайната десница разклати управляващите партии във Франция и Германия – традиционните движещи сили на ЕС.
Изборите в ЕС предизвикаха политическо земетресение във Франция. След като неговата центристка и про-бизнес партия получи удар, президентът Еманюел Макрон свика рисковани предсрочни парламентарни избори с надеждата да спре надигането на крайната десница. Антиимигрантската партия „Национален сбор“ спечели първия тур, но съюзите и тактическото гласуване от страна на центъра и левицата я свалиха на трето място на втория тур и оставиха разделен законодателен орган.
Нови лица, трудни предизвикателства
Президентските избори поставиха на изпитание репутацията на Сенегал като стабилна демокрация в Западна Африка – регион, разтърсен от неотдавнашна поредица от преврати. Изненадващият победител стана малко известният опозиционер Басиру Диомайе Файе, освободен от затвора преди изборния ден в рамките на политическа амнистия. Файе е най-младият избран лидер в Африка, а възходът му отразява широко разпространеното сред младите хора в Сенегал разочарование от посоката на развитие на страната. През последните години в Сенегал бяха открити нови находища на нефт и газ, но населението все още не е видяло реална полза.
Мексико избра Клаудия Шейнбаум за първата жена президент в 200-годишната история на страната. Протеже на отиващия си президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, 61-годишната бивша кметица на Мексико сити обеща да продължи в посоката, зададена от популярния ляв лидер. Тя се сблъсква с поляризиран електорат, нарастващо насилие, свързано с наркотици, все по-влиятелна армия и напрежение по отношение на миграцията със САЩ.
Несигурността е новото нормално явление
На 28 юли президентът на Венецуела Николас Мадуро ще се опита да удължи над десетгодишното си президентство, белязано от сложна политическа, социална и икономическа криза, която доведе до бедност или до напускане на страната на милиони хора. Опозиционните партии се обединиха, но управляващата партия има строг контрол върху процеса на гласуване и мнозина се съмняват, че гласовете ще бъдат преброени честно.
Южен Судан, най-младата държава в света, трябва да проведе дълго отлаганите си първи избори през декември. Това ще бъде ключов етап, но вотът е изпълнен с опасности и е уязвим от провал.
Изборът, който американските гласоподаватели ще направят на 5 ноември в една напрегната и разединена страна, е много важен. Стрелбата на 13 юли по време на митинг на Тръмп в Пенсилвания, при която бившият президент беше ранен, а посетител на митинга беше убит, се случи в момент, когато демократите се терзаят за физическата годност на президента Джо Байдън, който устоя на призивите да се оттегли.
Перспективата за втори мандат на Тръмп, който е протекционист, предпазващ се от международни обвързаности, е доказателство за променящите се блокове на властта в света и разпадащите се политически гаранции. Нийл Мелвин, директор по международна сигурност в отбранителния мозъчен тръст Royal United Services Institute., обясни еднозначно:
„Светът е в преход.“
„В ход са много широки процеси, които прекрояват международния ред“, добави той и бе категоричен:
„Това е един вид антиглобализация. Това е все по-голямо завръщане към националната държава и срещу многостранността.“
Байдън се движи по ръба заради започващия съдебен процес за оръжието на сина му
