Близо 6 месеца без да видиш възрастната си майка, притеснение от неизвестното, безсилие пред смъртта и надежда, защото животът все пак се ражда – по този начин, в едно изречение, изглежда изминалата година за доктор Георги Попниколов, който работи в старозагорската Спешна помощ, пише „bTV“.
Често му се налага да дава дежурства в събота и неделя в координационния център на спешната помощ. Оттам той отчита, че всяко второ обаждане е за COVID-19. По думите му има 4 или 5 хоспитализирани болни и въпреки това телефоните не спират да звънят.
Д-р Попниколов няма спомен кой е първият пациент, заради който преди около година облича предпазния костюм. Добре си спомня обаче усещането:
„Притеснение за онова, което ни очаква.“
Медикът признава, че е имал моменти на безсилие и те са при най-тежките случаи.
„Правим каквото е необходимо и каквото трябва да се направи, но за съжаление има случаи, в които нищо не може да се направи. COVID-19 е много сериозно заболяване и е много коварно. Всеки, който го пренебрегва или игнорира – греши.“
Година след началото на COVID пандемията ситуацията не е по-различна – болните пак са много, но поне медиците са по-добре подготвени. Д-р Попниколов получава подкрепа от семейството си, а за да ги предпази – изискванията за безопасност на работното място са се пренесли в дома му.
А година след началото д-р Попниколов си пожелава да не отбелязва втора годишнина.
Днес се навършва една година от първото ми обличане! Надявам се да няма повече годишнини…
Публикувахте от Георги Попниколов в Четвъртък, 11 март 2021 г.
