Година след като се подлага на първото в света лечение на глиобластом, австралийският лекар Ричард Сколиър остава без рак, съобщава “BBC”.
Експерименталната терапия на уважавания патолог се основава на собствените му пионерски изследвания върху меланома. Подвидът на глиобластома на професор Сколиър е толкова агресивен, че повечето пациенти оцеляват по-малко от година. Но във вторник 57-годишният пациент обяви, че последното му изследване с ядрено-магнитен резонанс отново не е показало рецидив на тумора.
„Ако трябва да бъда честен, бях по-притеснен, отколкото за всяко предишно изследване“, каза той пред “BBC” и призна:
„Просто съм развълнуван и щастлив… не мога да бъда по-щастлив.“
Професор Сколиър е един от най-уважаваните медицински умове в страната и тази година беше обявен за австралиец на годината заедно със своята колежка и приятелка Джорджина Лонг, като признание за работата им по меланома, която промени живота им.
Като съдиректори на Австралийския институт по меланома, през последното десетилетие изследванията на двойката върху имунотерапията, която използва имунната система на организма, за да атакува раковите клетки, драстично подобриха резултатите за пациентите с напреднал меланом в световен мащаб. Половината от тях вече са излекувани, а сега те са по-малко от 10%. Именно тези изследвания професор Лонг, заедно с екип от лекари, използва за лечението на професор Сколиър – с надеждата да открие лек и за неговия рак.
При меланома професор Лонг – самата тя известен медицински онколог – и нейният екип откриват, че имунотерапията действа по-добре, когато се използва комбинация от лекарства и когато те се прилагат преди операция за отстраняване на тумора. И така, миналата година професор Сколиър стана първият пациент с рак на мозъка, на когото бе приложена комбинирана имунотерапия преди операцията. Той също така е първият, на когото се прилага ваксина, персонализирана според характеристиките на неговия тумор, която засилва силата на лекарствата за откриване на рак.
След няколко тежки месеца на лечение в началото на годината, прекарани в епилептични припадъци, чернодробни проблеми и пневмония, професор Сколиър казва, че се чувства по-здрав.
„Чувствам се най-добре от много време насам“, казва той и добавя, че се е върнал към упражненията всеки ден – което за него често означава небрежен 15-километров джогинг.
„Това със сигурност не означава, че ракът на мозъка ми е излекуван… но е хубаво да знам, че все още не се е върнал, така че все още имам малко повече време да се наслаждавам на живота си с жена ми Кейти и трите ми прекрасни деца.“
Резултатите до момента предизвикват огромно вълнение, че дуото може би е на прага на откритие, което един ден би могло да помогне на около 300 000 души, диагностицирани с рак на мозъка в световен мащаб всяка година. Професор Сколиър и професор Лонг и преди са казвали, че шансовете за излекуване са „нищожни“, но се надяват, че експерименталното лечение ще удължи живота на професор Сколиър и скоро ще се превърне в клинични изпитвания за пациенти с глиобластом.
Понастоящем те разглеждат научна статия, в която се описват резултатите от първите седмици на лечението на професор Сколиър, но професор Лонг подчертава, че все още са далеч от разработването на одобрен и регулиран курс на лечение.
„Получихме цял куп данни, за да създадем основа за следващата стъпка, така че да можем да помогнем на повече хора“, обяснява тя и допълва:
„Все още не сме стигнали дотам. Това, върху което трябва наистина да се съсредоточим, е да покажем, че този подход от типа на предоперативна комбинирана имунотерапия работи при голям брой хора.“
По-рано тази година Роджър Стъп – лекарят, на когото е кръстен настоящият протокол за лечение на глиобластоми – заяви пред “BBC”, че прогнозата на професор Сколиър е „мрачна“ и че е твърде рано да се каже дали лечението действа. Той допълни, че макар и по-ранните резултати на г-н Сколиър да са „окуражаващи“, той иска да види, че той е достигнал 12 или дори 18 месеца без рецидив, преди да се развълнува.
Професор Скойлър заяви, че вече се гордее с данните, които лечението му е генерирало, и е благодарен на семейството си и на медицинския си екип за подкрепата на „този експеримент“. Ето какво заяви той:
„Чувствам се горд от екипа, с който работя. Чувствам се горд, че те са готови да поемат риска да тръгнат по този път. Това дава известна надежда, че може би това е посока, която си струва да бъде изследвана по-официално.“
Димитър Радев: България няма да успее да изпълни критериите за влизане в еврозоната до юни
