В обществен център в източната част на Лондон около 20 мъже са се събрали на редовната си обедна среща, пише „Associated Press“. Те отпиват кафе и чай и се занимават с една все по-популярна дейност в световните демокрации, а именно – да се оплакват от своето правителство. Споделят, че се чувстват отчуждени от лидерите на страната – богатият министър-председател и членовете на парламента.
„Имаме чувството, че сме хора от втора класа. Нашите депутати не представляват нас, хората. Политическите лидери не разбират през какво преминаваме. Вслушват ли се в хората? Не мисля, че го правят“, казва 65-годишният Бари Страдлинг.
В кафене в Джакарта 46-годишният Ни Ваян Суриатини говори с недоволство за резултатите от последните избори, в които синът на бившия президент на Индонезия е заел вицепрезидентския пост на страната, а опозиционните партии изглежда не са направили почти нищо, за да го спрат.
„Трудно е да им се вярва, тъй като те искат да постигнат само своите цели. Когато постигат целите си, те ще забравят за всичко останало“, казва мъжът.
В същото време, докато продава стока в своето малко занаятчийско магазинче в Грийли, Колорадо, 58-годишната Сали Ото с ужас обмисля какъв би бил изходът от предстоящите президентски избори в САЩ в надпреварата между Джо Байдън и бившия президент Доналд Тръмп.
„Имам чувството, че се връщаме там, където бяхме, със същите два лоши избора“, твърди Сали.
Очевидно, тази година, когато половината от населението на света гласува на изборите, гласоподавателите масово са разколебани и разочаровани. В редица държави, сред които Южна Корея , Полша и Аржентина, в поредица от проведени избори, често се свалят от власт досегашните управляващи. В Латинска Америка лидерите и техните партии са загубили стабилна подкрепа през изминалия уикенд, според анализ на Стивън Левитски, професор по държавно управление в Харвард. Според анализатори динамиката вероятно ще се повтори, тъй като тази седмица в Европейския съюз също са предвидени парламентарни избори, на които се очаква консервативните популистки партии да отбележат успехи на целия континент. Парламентарните избори в ЕС обикновено са възможност за гласоподавателите в отделните страни да изразят своето разочарование, тъй като избраните от тях кандидати ще имат власт в Брюксел, а не в националните си столици. В Обединеното кралство министър-председателят Риши Сунак свика избори за по-късно това лято, на които се очаква неговата партия да се бори.
Причините за недоволството са многобройни – от способността на социалните медии да допринасят за разделението и проблемите до трудното възстановяване на икономиките от пандемията, наред с отхвърлянето на икономическите и културните промени, предизвикани от глобализацията и масовата имиграция. Въпреки че на места като Европа популистката десница отбеляза значителен успех и се очаква да постигне още, в световен мащаб резултатите сочат, че недоволството не е идеологически последователно. В неотдавнашно проучване на „Pew“, проведено в общо 24 демократични държави, средно 74% от анкетираните са отговорили, че не смятат, че политиците се интересуват от мнението на хората като тях, а 42 % твърдят, че нито една политическа партия не представлява тяхната гледна точка. В заключение, експертите твърдят, че се наблюдава едно забележително изключение от тенденцията на глобален гняв към избраните лидери, а именно местата, където лидерите са политици с твърди и популистки възгледи.
Малинов: Проектът за изграждане на нови ядрени мощности е най-значимият за българската икономика
