Годините на война в Судан – гладът и страхът на хората се записва на телефони

„Тя не остави последни думи. Беше мъртва, когато я отнесоха“, заяви тихо Хафиза, докато описва как майка ѝ е убита в обсадения град Дарфур по време на гражданската война в Судан, започнала точно преди две години, пише „BBC“.

21-годишното момиче записва как животът на семейството ѝ се е преобърнал заради смъртта на майка ѝ на един от няколкото телефона, с които Световната служба на „BBC“ успява да се свърже с хора, попаднали в кръстосан огън в Ел-Фашер.

От година насам Ел-Фашер е подложен на постоянни бомбардировки и до голяма степен е откъснат от външния свят, което прави невъзможно влизането на журналисти в града. От съображения за сигурност използваме само първите имена на хората, които пожелаха да заснемат живота си и да споделят историите си на телефоните на „BBC“.

Хафиза описва как изведнъж се оказва отговорна за петгодишния си брат и двете си сестри тийнейджърки. Баща им е починал преди началото на войната, която противопоставя армията на паравоенните Сили за бърза подкрепа и предизвиква най-голямата хуманитарна криза в света.

Двамата съперници бяха съюзници и дойдоха заедно на власт по време на преврат, но се разминаха заради международно подкрепен план за преминаване към гражданско управление.

Родното място на Хафиза е последният голям град, контролиран от военните в западния судански регион Дарфур, и през последните 12 месеца е под обсадата на Сили за бърза подкрепа.

През август 2024 г. снаряд удря пазара, където майка ѝ е отишла да продава домашни стоки.

„Скръбта е много трудна, все още не мога да се накарам да посетя работното ѝ място“, разказва Хафиза в едно от първите си видеосъобщения след получаването на телефона, малко след смъртта на майка ѝ. Тя допълва:

„Прекарвам времето си в плач сама вкъщи.“

И двете страни във войната са обвинявани във военни престъпления и умишлено нанасяне на удари по цивилни граждани – което те отричат. Сили за бърза подкрепа и преди е отричала обвиненията на САЩ и правозащитни групи, че е извършила геноцид срещу неарабски групи в други части на Дарфур, след като е поела контрола над тези райони.

Сили за бърза подкрепа контролира преминаването в и извън града и понякога позволява на цивилните да напуснат, така че Хафиза успява да изпрати братята и сестрите си да останат при семейството си в неутрален район. Но тя остава, за да се опита да изкара пари, за да ги издържа. В съобщенията си жената описва дните си, в които е раздавала одеяла и вода на разселени хора, живеещи в приюти, помагала е в обществена кухня и е подкрепяла група за повишаване на осведомеността за рака на гърдата в замяна на малко пари, които да ѝ помогнат да оцелее.

Нощите си прекарва сама. Тя добавя:

„Спомням си местата, където майка ми и братята и сестрите ми седяха, чувствам се съкрушена.“

В почти всяко видео, което 32-годишният Мустафа ни изпрати, на заден план се чува звукът от обстрел и стрелба. Ето какво сподели той:

„Издържаме на непрестанен артилерийски обстрел, както денем, така и нощем, от страна на РСО.“

Един ден, след като посетил семейството си, той се върнал и открил, че къщата му близо до центъра на града е ударена от снаряди – покривът и стените са повредени – и мародери са разграбили това, което е останало.

„Всичко беше обърнато с главата надолу. Повечето къщи в нашия квартал бяха разграбени“, изтъква той и обвинява Сили за бърза подкрепа.

Докато Мустафа работи като доброволец в приют за разселени хора, районът е подложен на интензивна атака. Той не спира да снима с фотоапарата си, докато се крие, като при всяка експлозия трепва. Той отбелязва:

„В Ел-Фашер няма безопасно място. Дори бежанските лагери се бомбардират с артилерийски снаряди.“

И още:

„Смъртта може да сполети всеки, по всяко време, без предупреждение… от куршум, обстрел, глад или жажда.“

В друго послание той говори за липсата на чиста вода, като описва как хората пият от източници, замърсени с отпадни води.

Както Мустафа, така и 26-годишният Манахел, който също получи телефон на медията, работят като доброволци в обществени кухни, финансирани с дарения от суданци, живеещи другаде.

ООН предупреждава за глад в града – нещо, което вече се е случило в близкия лагер „Замзам“, в който живеят над 500 000 разселени хора.

„Много хора не могат да стигнат до пазара, а ако отидат, намират високи цени“, обяснява Манахел.

„Сега всички семейства са равни – няма бедни и богати. Хората не могат да си позволят стоки от първа необходимост като храна.“

След като сготвят ястия като ориз и яхния, те доставят храната на хората в приютите. За много от тях това е единствената храна за деня.

Когато войната започва, Манахел току-що е завършила университет, където изучава шериат и право. Когато боевете достигат Ел-Фашер, тя се премества с майка си и шестте си братя и сестри в по-безопасен район, по-далеч от фронтовата линия. Жената коментира:

„Губиш дома си, всичко, което притежаваш, и се озоваваш на ново място без нищо.“

Но баща ѝ отказва да напусне къщата им. Някои съседи му били поверили вещите си и той решил да остане, за да ги защити – решение, което му коствало живота. Тя казва, че е бил убит от артилерията на РСФ през септември 2024 г.

По данни на ООН от началото на обсадата преди една година в Ел-Фашер са убити или ранени почти 2000 души. След залез слънце хората рядко излизат от домовете си. Липсата на електричество може да направи нощта страшна за много от един милион жители на Ел-Фашер. Хората, които разполагат със слънчева енергия или батерии, се страхуват да включат осветлението, защото „може да бъде засечено от безпилотни самолети“, обяснява Манахел.

Имало е случаи, в които не сме могли да се свържем с нея или с останалите в продължение на няколко дни, защото не са имали достъп до интернет.

Но над всички тези притеснения има един конкретен страх, който и Манахел, и Хафиза споделят, ако градът попадне в ръцете на Силите за бърза подкрепа.

„Като момиче мога да бъда изнасилена“, казва Хафиза в едно от съобщенията си.

Тя, Манахел и Мустафа са от неарабски общности и страхът им е породен от случилото се в други градове, които RSF са превзели, най-вече в Ел-Генейна, на 250 мили (400 км) западно от Ел-Фашер.

През 2023 г. в него са извършени ужасяващи кланета по етнически признак, които според САЩ и други страни са равносилни на геноцид. Твърди се, че бойците на Силите за бърза подкрепа и съюзническите арабски милиции са се насочили към хора от неарабски етнически групи, като например масалитите – което Сили за бърза подкрепа вече е отричала.

Жена от племето масалит, с която се срещнах в бежански лагер зад границата с Чад, описа как е била групово изнасилена от бойци на РСФ и не е могла да ходи близо две седмици, а ООН заяви, че са били изнасилвани момичета на 14 години.

Един мъж ми разказа как е станал свидетел на клане от силите на Сили за бърза подкрепа – той избягал, след като бил ранен и оставен да умре.

По оценки на ООН само през 2023 г. в Ел-Дженейна са били убити между 10 000 и 15 000 души. И сега повече от четвърт милион души от града – половината от някогашното му население – са сред живеещите в бежански лагери в Чад.

Ние отправихме тези обвинения към Силите за бърза подкрепа, но тя не отговори. В миналото обаче тя е отричала каквото и да е участие в етническото прочистване в Дарфур, като е казвала, че извършителите са носили дрехи на Силите за бърза подкрепа, за да прехвърлят вината върху тях. Оттогава досега малко репортери са имали достъп до Ел-Дженейна, но след месеци на преговори с гражданските власти на града през декември 2024 г. екип на „BBC“ получи разрешение да посети града.

Бяха ни назначени наблюдатели от кабинета на губернатора и ни беше позволено да видим само това, което те искаха да ни покажат.

Веднага стана ясно, че Сили за бърза подкрепа контролира ситуацията. Видях техни бойци да патрулират по улиците с въоръжени автомобили и проведох кратък разговор с някои от тях, когато ми показаха противоавтомобилния си гранатомет, пише кореспондентът на медията.

Не след дълго разбрах колко различно гледат те на конфликта. Техният командир настояваше, че в Ел-Фашер не живеят цивилни като Хафиза, Мостафа и Манахел. Той подчерта:

„Човекът, който остава във военна зона, участва във войната, няма цивилни, всички са от армията.“

Той твърди, че ел-Генейна вече е мирна и че повечето от жителите ѝ – „около 90 %“ – са се завърнали.

„Къщите, които преди това са били празни, сега отново са заети.“

Но стотици хиляди жители на града все още живеят като бежанци в Чад и докато обикаляхме, видях много изоставени и разрушени квартали.

С наблюдателите, които ни следяха, беше трудно да се добие истинска представа за живота в Ел-Дженейна. Заведоха ни на оживен зеленчуков пазар, където разпитвах хората за живота им. Всеки път, когато задавах въпрос на някого, забелязвах, че той поглеждаше над рамото ми към гледача, преди да отговори, че всичко е „наред“, с изключение на няколко коментара за високите цени. След това обаче моят отговорник често ми шепнеше в ухото, че хората преувеличават за цените.

Завършихме пътуването си с интервю с Тиджани Каршум, губернатора на Западен Дарфур, чийто предшественик беше убит през май 2023 г., след като обвини Силите за бърза подкрепа в извършване на геноцид.

Това беше първото интервю, което Каршум дава от 2023 г. насам и той твърдеше, че е бил неутрално гражданско лице по време на размириците в Ел-Дженейна и не е заставал на ничия страна.

„Отворихме нова страница с лозунга за мир и съвместно съществуване, за да преодолеем горчивината от миналото“, каза той и добави, че данните на ООН за жертвите са „преувеличени“.

В залата беше и мъж, за когото разбрахме, че е представител на Сили за бърза подкрепа.

Отговорите на Каршум на почти всички мои въпроси бяха почти идентични, независимо дали питах за обвиненията в етническо прочистване или за това какво се е случило с бившия губернатор Хамис Абакар.

Близо две седмици след разговора ми с Каршум Европейският съюз му наложи санкции, като заяви, че той „носи отговорност за фаталното нападение“ срещу предшественика си и че е „участвал в планирането, ръководенето или извършването на… сериозни нарушения на правата на човека и нарушения на международното хуманитарно право, включително убийства, изнасилвания и други сериозни форми на сексуално и свързано с пола насилие, както и отвличания“.

Проследих го, за да получа отговора му на тези обвинения, и той каза:

„Тъй като съм заподозрян по този въпрос, смятам, че всяко мое изявление би било недостоверно.“

Той обаче заяви, че „никога не е бил част от племенния конфликт и е останал у дома по време на сблъсъците“ и добави, че не е участвал в никакви нарушения на хуманитарното право. Каршум заяви:

„Обвиненията в убийства, отвличания или изнасилвания трябва да бъдат разгледани чрез независимо разследване, на което той ще сътрудничи.“

Той добави:

„От самото начало на конфликта в Хартум ние настоявахме за мир и предлагахме добре познати инициативи за предотвратяване на насилието в нашата социално нестабилна държава.“

Като се има предвид големият контраст между разказа, лансиран от контролиращите Ел-Генейна, и безбройните истории, които чух от бежанци от другата страна на границата, е трудно да си представя, че хората някога ще се върнат у дома.

Същото се отнася и за 12 милиона други суданци, които са напуснали домовете си и са бежанци в чужбина или живеят в лагери в Судан.

В крайна сметка Хафиза, Мустафа и Манахел намират живота в Ел-Фашер за непоносим и през ноември 2024 г. и тримата напускат града, за да останат в близките градове.

След като през март военните си възвръщат контрола над столицата Хартум, Дарфур остава последният голям регион, в който паравоенните формирования все още контролират до голяма степен – и това превръща Ел-Фашер в още по-интензивно бойно поле.

„Ел-Фашер стана страшен“, заяви Манахел, докато опакова вещите си и добави:

„Заминаваме, без да знаем съдбата си. Ще се върнем ли някога в Ел-Фашер? Кога ще приключи тази война? Не знаем какво ще се случи.“

За още новини вижте ТУК

Присъединете се към нашия Телеграм

Даниел Нобоа е преизбран за президент на Еквадор