От 2004 г. насам контролът върху работата на Европейската комисия по въпросите на пазара на ЕС и промишлеността почти винаги е в ръцете на някои от най-големите държави: Франция, Германия, Италия или Полша, пише „Politico“.
Тъй като успехът на единния пазар е в основата на европейския проект, тези страни заемат централно място в законотворчеството на блока. Изключение прави ирландецът Чарли Маккрийви, който беше комисар по въпросите на единния пазар до 2010 г.
На теория комисарите трябва да представляват всички европейци, а не само собствените си страни – всяка от 27-те държави членки има право на един пост. Но всяка страна се бори ожесточено за най-добрите роли, което доказва, че дори националните столици не са убедени, че това е вярно. Сандер Тордоар, главен икономист в Центъра за европейска реформа, изтъква:
„Като цяло това, което виждате, е, че по-големите държави членки с повече власт по-последователно получават досиетата, за които се грижат.“
Тъй като новата партида комисари се подготвя за нов петгодишен мандат, „POLITICO“ направи преглед на миналите и настоящите портфейли на комисарите, като се започне от първия екип на Жозе Мануел Барозу през 2004 г. (първата кохорта, която включва изцяло комисари от 10-те държави, присъединили се към ЕС през тази година) и се стигне до втория екип на настоящия председател на Комисията Урсула фон дер Лайен 20 години по-късно.
Нито една държава не е отговаряла повече за индустрията и единния пазар от Франция. Като се има предвид предстоящият мандат на Стефан Сежурне като ръководител на службата за просперитет и индустриална стратегия, Франция ще има пръст в пая на вътрешния пазар три от пет пъти.
Това е резултат от силата на Франция и Германия в ЕС, както и от „дългата традиция, наистина интелектуална история, на френското мислене за индустрията и изграждането на единен пазар“, твърди Тордоар. Най-голямата икономика в ЕС, Германия, е по-фокусирана върху търговията с останалия свят, добави той.
Франция е положила много усилия, за да получи следващата голяма индустриална роля в блока, като според сведенията е сменила първоначално номинирания за комисар Тиери Бретон със Сежурне, за да получи по-добър пост в следващата Комисия.
Позицията на Париж предизвиква подозрения в други страни.
„Понякога се създава усещането, че този френски фокус [върху вътрешния пазар] … всъщност е просто прикрит начин да се изградят собствени френски индустриални шампиони“, каза Тордоар – макар че добави, че това не е „напълно справедливо“ и че индустриално настроената Франция може да играе ключова роля за повишаване на конкурентоспособността на ЕС.
Независимо от това, разочарованието е очевидно в последните политически спорове. Страните от Централна и Източна Европа зашлевиха шамар на пакет от реформи в областта на товарните превози, които нарекоха „законът Макрон“, с мотива, че те са дълбоко протекционистки. Франция също така бе подложена на обстрел заради стремежа си да създаде Съюз на капиталовите пазари на ЕС – този ход бе възприет като стратегия за укрепване на Европейския орган за ценни книжа и пазари, който се намира в Париж.
Постоянното съсредоточаване на Франция върху портфейлите на вътрешния пазар и промишлеността се откроява сред петгодишната вълна от промени в портфейлите на Комисията, като се наблюдават и някои други закономерности.
Докато по-големите държави получиха подкрепата за единния пазар, търговските ресори отидоха при по-малките държави. Литва е единствената държава извън Средиземноморието, която от 2004 г. насам е получила отговорността за океаните или морското дело.
А по-слабите и по-малко видими мандати като развитие, равенство, култура, многоезичие, изследвания, реакция при кризи, здравеопазване и социални въпроси бяха възложени предимно на по-малки държави и късно присъединили се към ЕС страни като Малта, Кипър, Словения, България, Унгария и Белгия. Все пак, по стечение на обстоятелствата, гръцката Стела Кириакидес като комисар по въпросите на здравеопазването по време на пандемията от COVID-19 доказа, че при определени обстоятелства по-слабите портфейли могат да се окажат големи задачи.
През септември, когато фон дер Лайен представи екипа си от комисари, в някои столици на ЕС имаше очевидно разочарование – въпреки твърдението ѝ, че това е Комисия на „равни“.
Унгарският опозиционен евродепутат Саба Молнар възприе доклада на Оливър Варели за здравеопазването и хуманното отношение към животните като доказателство, че страната му е изпаднала в положение с „нулево влияние“ в ЕС.
В Малта ресорът на 35-годишния държавен служител Глен Микалеф – младежта, спорта и справедливостта между поколенията – беше осмян като един от най-малко важните в Комисията.
Отговорностите на българската Екатерина Захариева – стартиращи предприятия и иновации – бяха „скромни… както се очакваше“ и не се различаваха толкова много от ресорите на българските ѝ предшественици, според евродепутата Кристиан Вигенин.
В Белгия пък коментаторите от двете страни на езиковата граница на малката държава заклеймиха политическата апатия, довела до отпадането ѝ в подреждането на Комисията, когато на Хаджа Лахбиб беше връчен разочароващ портфейл за готовност, управление при кризи и равенство. Оттогава нейният ресор беше разширен с части от задачите на Варели за управление на кризи и гарантиране на правата в областта на сексуалното и репродуктивното здраве.
Правомощията на бъдещите комисари все още могат да бъдат ограничени от начина, по който фон дер Лайен разпределя компетенциите между членовете на новия си екип.
Австралия иска да забрани социалните медии за деца. Ще проработи ли това?
