Учените са установили потенциален риск от цунами в региона, избран от Индонезия за новата столица на страната, съобщава “BBC”.
Изследователите картографирали доказателства за множество древни подводни свлачища в пролива Макасар между островите Борнео и Сулавеси. Ако най-големият от тях се повтори днес, това би породило цунами, способно да наводни залива Баликпапан – район, който е в голяма близост до предлаганата нова столица.
Затова международният екип от сеизмолози предупреждава за свръхреакция.
“Все още имаме много работа, за да оценим правилно ситуацията. Това означава, че действията на правителствата на Индонезия вероятно би трябвало да имат в регистъра на риска някъде – дори ако говорим само за събития с ниска честота и високо въздействие”, каза д-р Уисдин Никълсън от университета Хериот-Ват, Великобритания.
Неговият британо-индонезийски изследователски екип използва сеизмични данни, за да изследва утайките и тяхната структура на морското дъно на Макасар. Проучването разкри 19 различни зони по протока, където калта, пясъкът и тинята са се спуснали надолу в по-дълбоки води.
Някои от тези пързалки включват стотици кубически километри материал – обеми, които са повече от способни да смущават водния стълб и да произвеждат големи вълни на морската повърхност.
“Тези свлачища, или познати още като масови транспортни находища, както ги наричаме, са доста лесно разпознаваеми в сеизмичните данни”, обясни д-р Рейчъл Брекенридж от университета в Абърдийн, водещ автор на документа, описващ изследванията.
“Те са с форма на леща и утайките в тях са хаотични. Не са плоските подредени слоеве, наподобяващи трамвайна композиция, каквато очаквате да видите. Начертах 19 вероятни събития, но това е ограничено от разделителната способност на данните. Вероятно ще има и други, по-малки събития, които просто не можах да видя”, каза тя пред BBC News.
Всички масови транспортни находища са от западната страна на дълбокия (3000 метра) канал, който минава през протока Макасар. И те също са предимно на юг от делтата на изхода за река Махакам на остров Борнео, която изхвърля милиони кубически метра утайка всяка година.
Екипът смята, че този материал се взима от течения в протока и след това се изхвърля там, където по-плитките части от морското дъно се изгубват в дълбочината.
Стръмните купчини от седименти, изваяни във времето, в крайна сметка се сриват надолу. Това може би е предизвикано от местните регулярни трусове. В крайна сметка това е Индонезия.
„Ние като екип не можем да кажем в момента кога са възникнали свлачищата в подводието.“ Най-добрата оценка на изследователите е в рамките на настоящия геоложки период, което ще рече последните 2,6 милиона години.
Материал, извлечен от масови транспортни находища, би могъл да даде по-добра информация за това на каква възраст е склона и на каква честота се случват трусовете. За тези изследвания се търси финансиране.
Екипът планира също да посети крайбрежните райони на Борнео, за да потърси физически доказателства за цунами е миналото и същевременно да моделира типа вълни, които биха могли да ударят бреговата ивица. Бен Сапие от Института за технологии в Бандунг в Индонезия заяви:
“Това изследване обогатява знанията на индонезийските геоложки и геофизични общности относно опасността от утаяване и свлачища в пролива Макасар. Бъдещето на информираността за земните науки използва интегриран, комплексен научен подход с международни сътрудници.”
Проф. Дан Парсънс е директор на Института за енергетика и околна среда в университета Хъл. Неговата група също изучава подводни свлачища по целия свят. Той каза пред BBC News:
“Интересното тук е как тези утайки се преработват и натрупват с течение на времето в Макасарската права чрез океански течения. Тази утайка се натрупва и след това пада надолу, когато стане нестабилна. Това, което е ключово в този момент, е идентифицирането на пика или изпускането на наслояванията, което води до неуспех. Правихме подобна дейност във фиорди, изследвайки множеството тригерите, величината и честота на повредите, които могат да възникнат. Най-големите повреди и най-голямото цунами вероятно ще станат факт, когато скоростта на поддаване на утайка е много висока, но задействанията са рядкост, така че когато възникнат повреди, те са много големи.”
Индонезия преживя две събития под формата на цунами, предизвикани от свлачище през 2018 г., когато земята до вулкана Анак Кракатау се срути и отделно, когато земетресение предизвика свлачища по склона в залива Палу на Сулавеси.
Така че осъзнаването, че цунамито може да дойде от източници, различни от земетресението от мегатрус на морското дъно, като онова край Суматра през 2004 г., което нанесе хаос точно около Индийския океан, със сигурност расте.
Президентът Джоко Видодо обяви миналата година, че Индонезия ще премести столицата си от Джакарта в Борнео. Новият административен център трябва да бъде изграден в два региона – Кутай Картанегара и Северен Пенайм пасер – в провинция Източен Калимантан, в близост до съществуващите градове Баликпапан и Самаринда.
Изследването на морското дъно в региона е публикувано от Лондонското геологическо дружество.
Превод: Диана Тодорова
