Богомил Бонев разказа тия дни една история, която ни отвежда направо в сърцевината на мръсотията, която учтиво продължаваме да наричаме „приватизация“.
Завел двамина при Костов да му разкажат, какви далавери се въртят около Кремиковци. Оня сумтял известно време и сетне прекъснал разговора с думите:
„Аз съм цял министър-председател, а вие ме занимавате с някакви 36 милиона.“
Кога стана калайджия, кога ти почерня гърбът – би казал Народът в годините, когато все още можеше да разсъждава трезво и независимо, когато не беше объркан от дребни хитреци, от евтини шашмаджии.
И наистина, какво ще го занимавате Костов с някакви жалки трийсетина милиона. Хора като него бяха едно от чудесата на Прехода – забележителна бе светкавичната им трансформация от незначителност в брутална надменност, присъща на всепозволеността.
Ако не направите друго с поредните закани за „приватизацията“ – поне заличете тази дума, изчегъртайте я, за да не се настани тя и в Историята – откъдето ще ви се надсмива докато свят светува. Заменете я с истинската дума – Грабеж.
Зарежете покривалото „приватизация“, с което калайджиите намятат гигантската далавера, безподобна в цялата българска История. И ви се хилят в лицето.
Наречете Грабежа – Грабеж докато все още има свидетели, онези автентични свидетели, които бяха съградили стопанските ни достояния – а сетне безсилно гледаха, как калайджиите ги превръщат в Боклук – като междувременно си пълнят търбусите.
Поне да бяха някакви хитроумни измамници, внезапно прихванали нещичко от гения на някой като Вълка от Уолтстрийт, поне да бяха внесли някаква изобретателност, някаква тукашна неповторимост в Грабежа. Но не, бяха си обикновени хитреци, малко по-нагли от обичайното за породата си. Обаче издебнаха момента – и омърсиха всичко. Бяха толкова безпардонни, че дори руските евреи-олигарси със сигурност са им завидели.
И сега ни учат на ум и разум – един банкер е особено противен, когато нахално твърди, че у нас хората вече забогатявали. Това си е жива подигравка, това е повече от арогантност, повече от тепегьозлък, повече от всичкото неприличие, което можете да си представите – понеже същият хубавец участва в Грабежа с най-нахалната схема: с негово участие „приватизираха“ една банка – в смисъл, че я продадоха на цена, по-малка от провизиите в нея. Това изглежда направо невероятно, но е факт и е възможно да се случи само в една напълно разпасана държава. След такива изстъпления, никой няма да е в състояние да я запаше отново.
Действаха по-брутално и от кърджалиите по турско, техните набези са нищо в сравнение с Грабежа, с днешна дата можем да ги наречем „дребна битова престъпност“, Чоковщина някаква. Ония са насилвали – но и тия също насилиха хиляди обикновени хорица, защото ги превърнаха от строители и стопани в просяци, показаха им, че нищо не зависи от тях, изплюха им се в лицето, направо. И сега продължават да им се изплюват.
Костов тия дни открито се надсмиваше над подготвяната от Прокуратурата Ревизия на Грабежа. Свидетелствата, дори на хора от обкръжението му, никога не са го интересували, каквото и да кажат, той го подминава презрително. Сега дори Стив Ханке се осмели да се обади – и разказа, как е дал на Стоянов цяло куфарче с доказателства за корупция, дори показа и самото куфарче. И какво направи Костов? „Пфу“ – изпуфка по адрес на Ханке и рече:
„Нищо не си спомням. Ханке го е яд, че не го признаваме за баща на Валутния борд.“
Толкоз. Е, този и самият Господ да се обади от небесата, и по негов адрес ще изсумти нещо и ще отиде да запали двойна порция фалшиви свещи в Драгалевския манастир.
Как успя този човек – дълго време персонаж от попрището на незначителността, да изчисли, че всичко ще му се размине, че Грабежът ще остане ненаказан? И сега има куража да твърди, че навремето пращали сигнали в Прокуратурата, обаче тя не си свършила работата?! Наистина е неподражаем: ами нали ти самият прокара през Парламента, който владееше напълно, законовата поправка, която забранява на Прокуратурата да контролира „приватизационните“ сделки.
Всичко това е повече от вбесяващо за онези, които помнят Грабежа и знаят за мръснишката му природа. Но никога не е ставало дума, че той горчиво наскърбява обикновените хора, които са истинските потърпевши, опарцалява разбиранията им за морал и истина.
Голямото Покушение срещу Народа се утвърди именно с Грабежа, когато безпардонно му отредиха ролята на ням свидетел на безобразните си кражби. Това си беше чиста гаменщина, тя смаза представата за честно предприемачество, дори уплаши хората – и днес те вече се втренчват единствено в дребните измамници и приемат като неизбежни големите гешефти.
Хиляди хора живееха достойно и честно покрай „Кремиковци“, примерно – и изведнъж се оказа, че той е отмъкнат по волята на Костов за един-единствен долар. И един милион пъти да се каже, пак ще е малко, че той се отърва от „Кремиковци“ за 1 долар, просто защото не знаеше как да го стопанисва – а онзи, на когото го подари, сетне го препродаде за над 230 милиона!
Един напълно анонимен човек /Валентин Захариев/ набързо опроверга основния принцип на Грабежа, наложен от Костов: едно нещо струва толкова, колкото дават за него. Захариев направи жалък големия икономист Костов. Това трябва да се изпише на една гигантска плоча пред входа на „Кремиковци“, за да се помни, какви некадърници се упражняваха с държавните притежания – а някои милозливо ги мислеха за „демократи“.
Грабежът беше съпровождан с безподобни лъжи – целта беше да се заличи паметта за завареното от Промяната, за Наследството. И до голяма степен тя бе постигната.
С безпомощни нахалници ли си имахме работа обаче – или ставахме жертва на някаква по-едра игра, която, в края на краищата, да ни превърне в държава, удобна за всевъзможни насилвания?
Все още е загадка, как се появиха и се настаниха на първия ред един незначителен асистент по политикономия на социализма и един третокласен адвокат. В случая с Филип Димитров нямахме късмета той да си остане статист – в сцена от лудница – във филма „Адаптация“ на превъзходния режисьор Въло Радев – изтърваха го някак или сръчно го навряха, за да ликвидира българското земеделие. Коя бе тази сила?
Ами Костов – тътрузил се някак из наукоподобието, преди това обаче отива в Съветския съюз – в школа за селскостопански пилоти – и то без да е отслужил военна служба у нас?! Заради това ли даде „Нефтохим“ на руската компания „Лукойл“, за която се твърди, че – поне по онова време – е под влиянието на ГРУ /Главното разузнавателно управление на Русия/. А уж всичко, наследено от соца, е боклук.
Пътьом даде и първия мобилен оператор на руски евреин – сетне го изгони, понеже оня се оплака, че го изнудват.
Най-ценното отиде при една невъзможни хора – от сервитьори до разградски селяндури:
„Грабете, грабете – и заличавайте, за да пробутаме лъжата, че нищо не сме заварили, че онези преди нас са били завършени бездарници.“
Ами свидетелите – простият народец, него пък какво да го правим? Много ясно: обедни ги, уплаши ги – и бий тъпана, че си демократ.
Както имаше справочник за 100-те национални туристически обекта, направете и един справочник за 100 обрани предприятия, разграбени и унищожени по време на Грабежа – направете го, въпреки че кръв ще капе от него. Това ще е една витрина на Позора: кой какво е взел, за колко и какво се е случило после – за да се види, че бароните на Прехода, елитът му, са просто едни некадърници.
А се правят, отгоре на всичко, и на благодетелни. Тия дни едно „благотворително“ мероприятие беше събрало жалките 14-15 хиляди лева, при всички фасони и фръцни. Че те софийските просяци ще съберат повече, ако се наложи.
Преди време Плевнелиев изкара Прокопиев, един от активистите на Грабежа, за нещо като Братя Георгиеви. Свиеш две предприятия – и ставаш Възрожденец. Така постепенно отчаяха Народа. Той сякаш беше обект на някакво специално отмъщение на Костов…
Хубаво е да се намери някой смелчага, който да направи едно сравнително изследване за двата грабежа – национализацията след 9 септември 1944-а, и този по време на Прехода. Изводите ще са доста отчайващи за екзалтантите-късни антикомунисти.
С предстоящата ревизия на Грабежа, Прокуратурата ще влезе в жестока битка с Политическата Секта. Тя изобщо не бива да си въобразява, че ще има съюзници сред политиците. Но не бива да се отказва. И независимо колко ще успее, има шанса поне да остави някои ценни свидетелства за Грабежа, а това ще бъде оценено от Историята.
Сектата ще се защитава свирепо – част от нея са крали, другите са ги прикривали и сигурно благородно са им завиждали.
Ревизията ще обнадежди в някаква степен и обикновените хора, и те може би ще се осмелят най-сетне да споделят Истината с внуците си – поне това да направят, за да не се оставят да унижат напълно миналото им. Но нямат много време – скоро „тревата на забравата“ ще заличи всичко.
Трябва да побързат, защото Грабежът беше съпроводен и продължава да бъде озвучаван с чудовищни лъжи – а това е най-подлярският номер на авторите му.
Те успяха да внушат на немалко хора, предимно млади, че Промяната е заварила страната с разгромено стопанство – ами, защо тогава толкова се старахте да го окрадете до шушка и се впихте като кърлежи в него. Какво се натискахте за „боклуците“ на соца?
Опитаха се да пришият и Народа към лъжите си: бил покорен изпълнител на провалите на соца, и дори не особено трудолюбив – и в това го упрекнаха.
А той просто кротко и честно си вършеше работата. А сетне му откраднаха всичко, изпепелиха сътвореното от него. Казаха му, че честният труд, който е нещо свято, няма вече никакво значение.
Има ли и един нормален човек, който да защити Грабежа – извън онези, които участваха в сговора. Отношението към Грабежа е тест за нормалност. Но за някои неговият Архитект все още е на почит. Вижте си протритият животец, наивници.
Нормални ли сте, бре, какво ви става, демокрацията не минава през подобни мръсотии. Както назначаваше сервитьори за банкери, Костов така назначаваше и уж-демокрацията, но за собствена употреба.
Не ни е нужен Ханке да ни отваря очите – всички бяхме свидетели на Грабежа и всички се примирихме. Това е неговата най-отровна последица. Същото може да се каже и за отчайващата неинформираност на поколенията на Прехода. Те смятат, че живеят в някакво приличие – успяха и това да им внушат.
А продължават да ги правят на маймуни, като им отказват най-важният отговор: ако ония дървари са оставили някаква пустош след себе си, защо за цели 30 години новите дървари нищо не постигнаха, освен да продължават да ровят из развалините на Наследството.
Младите няма да получат този отговор, сами трябва да се домогнат до него. Иначе, ако продължават да са безчувствени към Истината, всичко в Маймунарника ще приключи.
***
Понякога, все още, из София може да се срещне някой мургав клетник, подкарал каручката си, пълна с боклуци – величествена гледка от една просперираща европейска държава. Понякога се случват и драматични неща – същият /или друг клетник/ диво, но напразно размахва камшика си над припаднала от умора кранта.
Тази гледка е мъничко по-неподходяща – но пък е златен сюжет за телевизиите, за да демонстрират те хуманността си към крантите в една просперираща европейска държава.
Понякога пък мен ме пробожда нещо в тази картинка – нещо неясно, но плашещо. И започва да ми се привижда, че самата Съдба бесува с камшика си над припадналия от несгоди народец. Напразно обаче.