Белгия имаше големи планове за предстоящото си председателство на Съвета, пише „Politico“. Но справянето със стрелбата на 16 октомври от тунизийския стрелец Абдесалем Ласуед, която остави двама шведски футболни привърженици мъртви, оттогава доведе до поредица от неудобни разкрития.
Ласуед е пребивавал в страната като мигрант без документи, след като белгийските власти отхвърлят молбата му за убежище през 2020 г., и е бил известен на правоприлагащите органи с „подозрителни дейности“. Страната му на произход, Тунис, дори е поискала екстрадицията му – факт, пропуснат от съдебната система на страната. Министърът на правосъдието на Белгия подаде оставка, а министрите на вътрешните работи и на убежището и миграцията на страната трябваше да се явят два пъти пред депутатите, за да обяснят защо и те не трябва да подават оставка.
За Белгия беше неловко да се подготвя за председателството на Съвета, тъй като искаше да направи впечатление точно в тези области, в които сега очевидно се е провалила: миграцията и борбата с организираната престъпност.
Първоначално Белгия възприе елементите на нападението в Брюксел като допълнително оправдание за приоритетите на своето председателство.
През октомври 2020 г. на Ласуед е отказано убежище, но писмото, с което му е наредено да напусне Белгия, така и не е връчено на мъжа. Грешката илюстрира как европейските държави се борят да организират принудителното връщане, при което те също са зависими от държавите на произход.
Осъществяването на „добри договорености с други държави, също и по отношение на държавите на произход“, ще бъде приоритет на Белгия по време на нейното председателство, заяви министър-председателят Александър Де Кроо ден след нападението. Два дни по-късно, по време на съвместна пресконференция с шведския министър-председател Улф Кристерсон и председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, Де Кроо повиши залога, като заяви, че „най-висш приоритет“ е довеждането на пакта на ЕС за убежище и миграция до „успешен край“. Но ден по-късно, на 20 октомври, стана ясно, че Тунис е поискала екстрадирането на мъжа. Това искане събра прах в кабинета на брюкселски прокурор – и предизвика оставката на министъра на правосъдието Винсент ван Квикенборн, който по-рано изрази съжаление, че белгийските служби за сигурност се сблъскват с „нежеланието на някои северноафрикански държави да приемат обратно своите нелегални мигранти“.
Експертите твърдят, че Белгия остава надеждна по темата за принудителното връщане, но признават, че залогът е повишен за нейното председателство на ЕС. Хендрик Вос, професор по европейски изследвания в университета в Гент, смята:
„Това е смущаващо, но тези събития се случват много често и за това има определено разбиране. Това би могло да се случи и в други страни. Желанието да се довърши пактът за миграцията ще бъде още по-голямо.“
Говорейки пред репортери преди Европейския съвет, Де Кроо също така отрече, че неуспехът ще се отрази на доверието към Белгия.
„Да, наистина, човекът, за когото говорим, имаше искане за екстрадиция, но той беше и нелегален. Той е бил незаконен и преди. Вярно е, че белгийската дискусия се раздвижи, но проблемът си остава: има огромно количество хора, които са получили заповед да напуснат страната.“
Опитът на Белгия и Швеция по време на Европейския съвет тази седмица да внесат промени в текста относно тероризма и миграцията беше отхвърлен от останалите държави.
Буйството на Ласуед повдигна и други неотложни въпроси, като например: Как е успял да се сдобие с полуавтоматичната пушка, която използва при нападението си?
В четвъртък стана ясно, че Ласуед може да е имал помощ при придобиването на оръжието. Тунизиецът, идентифициран само като Ламджед К., беше арестуван и обвинен в убийство и опит за убийство по време на терористичен акт, както и в участие в дейността на терористична организация.
„Възможно е той да е свързан с използваното оръжие“, се казва в съобщение на прокуратурата.
Развитието на събитията също така поставя под въпрос дали Белгия прави достатъчно за борба с незаконния трафик на оръжие, който е от съществено значение за организираната престъпност. Борбата с организираната престъпност, особено с трафика на наркотици, е друг приоритет на белгийското председателство, заяви министърът на вътрешните работи Анелис Верлинден пред POLITICO през май.
Критиците обаче твърдят, че незаконният трафик на оръжие не е приоритет за силите за сигурност в самата Белгия.
„Виждате това в ежедневната работа с тези досиета. Ако имате конфискация на наркотици, кокаин и няколко пистолета, тогава се обръща голямо внимание на наркотиците, за да се разбере откъде идва това, но много по-малко се разглежда наличието на пистолет“, изтъква Нилс Дуке, директор на Фламандския институт за мир, след нападението на Ласуед.
