Икономистът доц. д-р Григор Сарийски бе категоричен в специално интервю за Искра.бг, че данните за състоянието на държавния бюджет за момента не показват реална опасност нито за финансовата стабилност, нито за Валутния борд, нито за курса „лев-евро“. И обясни защо:
„Водещият показател за фискалната стабилност е нормата на задлъжнялост, т. е. съотношението между държавния и държавно-гарантирания дълг към Брутния вътрешен продукт. Известно е, че по този показател България се класира на едно от първите места в ЕС, тъй като при средно 95% за ЕС, ние запазваме нашия дълг под ¼ от БВП, като при това поддържаме показателя от доста време относително стабилен.“
Сарийски подчерта, че за да се говори за дестабилизиране на финансите в държавата, трябва да е налице увеличение на споменатия показател, а в момента подобна ситуация няма.
Що се отнася до стабилността на Валутния борд, може да се каже че тя зависи преди всичко от неговото покритие. В момента този показател, измерващ съотношението между активите на управление „Емисионно“ и обезпечаваните с тях пари в обращение (т. е. парите в брой, плюс резервите на търговските банки в БНБ) е почти един път и половина. Затова:
„Лично аз не виждам опасност за борда, поне към настоящия момент. Тук трябва да се направи уговорка, че говорим за състоянието към днешна дата. Бъдещата стабилност зависи от утрешните политически решения. Ниската задлъжнялост може лесно да се увеличи и точно това бе подтекстът на изтеклия доклад на министъра на финансите. Според мен основният мотив за написването на този доклад е по-скоро да алармира членовете на Министерския съвет, че както са я подкарали, няма да ни изведат на добър край. Докладът е кратък и няма много пояснения, но коментарите на министър Велкова бяха достатъчни. Нейната основна теза бе, че нарастващият обем на разходите ще доведе до сериозни затруднения при поддържането на балансиран бюджет.“
Според икономиста причината за големият обем на разходите е липсата на дискреция и това е въпрос, който много анализатори артикулират още от ден първи на обявяването на пакета от фискални стимули. Сарийски е на мнение, че „когато се опитвате да помогнете на всички, на практика не помагате на никого, дори напротив – най-големите щети се понасят именно от онези които имат най-голяма нужда от помощ.“ Експертът подчерта още, че според него “именно това е подтекстът на посланието на министър Велкова – че с продължаването на политиката на подпомагане „на калпак“, ще постигнем само още по-силно влошаване на сегашните относително добри показатели на финансовата система“.
Григор Сарийски даде пример с енергийните помощи, предоставени под формата на ценови тавани, чиито дизайн насочва повечето от тях към предприятията които нямат особена нужда от подпомагане.
„Каква е логиката да налагате унифициран праг на подпомагане както за малкия магазин и туристическата агенция, изнемогващи заради наложените ограничения така и на банковия сектор, чиято печалба през миналата година се увеличи с 600 милиона лева, достигайки 2.2 млрд. лв.?!“
Икономистът е категоричен, че държавните помощи за бизнеса категорично трябва да бъдат спрени в сегашния си вид и че такава стъпка е вече закъсняла.
„Все пак едно добро решение, макар и закъсняло, е по-добро от липсата на такова. Стимулите задължително трябва да се прекратят и да бъдат пуснати едва когато се предвиди някаква форма на дискреция. Ако зависеше от мен, аз бих заложил съответното изискване в Закона за публичните финанси, че нито една програма с фискални стимули не може да бъде прокарвана ако в нея не е предвиден механизъм за автоматично насочване към онези предприятия и домакинства, които имат най-голяма нужда от тях“, посочи още той.
