Пълна ревизия на дейността на тол системата от създаването ѝ до 31 декември 2021 година разпореди вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. За одита той съобщи на среща с българските превозвачи, която постави началото на дискусията с всички заинтересовани страни преди да се правят каквито и да е стъпки за промяна в обхвата и цените на тол системата. Браншовите организации в продължение на два часа споделиха проблемите и пороците на тол системата. Министърът посочи:
„Ще назначим детайлна ревизия. Има много проблеми – начина на работа с вас, договорите с външните изпълнители, посредниците, компенсаторните такси.“
Вицепремиерът подчерта, че на днешната среща не предлага готови решения, защото първо иска да чуе мнението, проблемите и аргументите на бранша. „Няма по-здравословно от това да знаем кой на каква позиция е принципно, без цифри и схеми”, посочи той.
Вицепремиерът представи анализ на финансовите резултати от почти двугодишното функциониране на тола. Той уточни:
„Днешният разговор е предизвикан от мен с една основна тема и тя е за справедливостта. Справедливо е този, който ползва, да плаща. Данните показват, че у нас пътна инфраструктура се заплаща от гражданите, но не и от тежкотоварните превози.“
От близо 2,5 млрд. лева, които ще се отделят за пътната инфраструктура тази година, м.г. са събрани едва 450 млн. лева. От тези 450 милиона лева 2/3 се плащат през винетните стикери и едва 1/3 от тежкотоварния трафик, показват данните. „Това не е справедливо!“, категоричен е министърът.
През 2020 година са събрани 267 млн. лева от винетки и 111 млн. лева от тол такси. През 2021 година приходите от винетки са 271 млн. лева и 158 млн. лева от тол такси.
В допълнение Гроздан Караджов посочи, че размерът на тол таксите у нас е до 6 пъти по-нисък от този, който е в съседните на България страни. И даде пример с автобус категория Евро VI, който за преминаване по маршрута от Видин до ГКПП „Кулата“ плаща 4 лева толтакса. За трасето между София-Бургас същият автобус заплаща 7 лева. В Сърбия, за 331 км от границата с България до Белград, същият автобус заплаща 65,50 лева, което е 9 пъти повече. За трасето с дължина 420 км от Ниш до Суботица таксата е 77 лева, което е 6 пъти повече. В Гърция, за 178 км от ГКПП „Кулата“ до Катерини се плаща 34 лева, а таксата за преминаване на трасето с дължина 480 км между Солун и Атина е 153 лева, които на българска територия са 6 лева.
Всички автобуси, преминали през държавата ни миналата година, са генерирали 1,6 млн. лева, отчете вицепремиерът Караджов. Текущата тарифа в България е 12 стотинки на км или 3-4 пъти по-ниска от най-близките до нашите тарифи в Европа. В Германия е 39 ст./км или 3 пъти по-висока. В Полша е 58 ст./км, което е 5 пъти по-високо. Таксите в Швейцария са 6 пъти по-високи, в Сърбия – 3,5 пъти по-високи, в Италия – пет пъти по-високи, във Франция – четири пъти по-високи, а в Австрия – 7 пъти по-високи. Вицепремиерът посочи:
„През март 2020 г. тол системата стартира с основна цел да носи значителна част от разходите за поддържане и рехабилитация на пътната инфраструктура. Това не е факт. Обратно е съотношението – 70% плащат леките автомобили и едва 30% – тежкотоварния и транзитния трафик.“
По думите му ключови отсечки с интензивен тежък трафик остават извън обхвата на тола. Той даде пример, че от малко над 20 000 километра републиканска пътна мрежа такси се събират за 15% от тях.
Гроздан Караджов коментира, че някои от данните за трафика у нас са смущаващи. Като пример посочи, че по второкласния път през Прохода на Републиката – Хаинбоаз на ден преминават 52 автобуса, от които 30 са чуждестранни, 1500 моторни превозни средства (МПС) над 12 тона, от които 850 чуждестранни, 170 МПС между 3,5 и 12 тона, от които 134 са български.
Маршрутът от Стара Загора до Пловдив през Карлово позволява преминаване за тежкотоварния трафик без да се плати никаква такса. Дневната натовареност по него е 104 автобуса, 611 МПС над 12 тона и 259 МПС с тегло между 3,5 и 12 тона. По републиканския път между Кюстендил и Самоков дневно преминават 63 автобуса, 393 МПС над 12 тона и 67 МПС с тегло между 3,5 и 12 тона. През него преминава трафикът с цел да бъде избегнато таксуването през АМ „Тракия“. Общо 240 км между Русе и Варна се преминават интензивно от тежкотоварни автомобили без да се плати нито един лев. Друг такъв интензивно използван път с цел заобикаляне на първокласната мрежа от тежкотоварния трафик е Враца–Оряхово. В област Добрич, например, от първи клас са само 80 км от републиканската пътна мрежа.
Има също и много претоварени третокласни пътища, каза още Гроздан Караджов. И посочи път III-108, по който дневно преминават 49 автобуса, 270 МПС над 12 тона и 67 МПС между 3,5 и 12 тона. Вицепремиерът Караджов се обърна с три въпроса към превозвачите:
„Справедливо ли е според Вас българските граждани да продължават да плащат за втори и трети клас пътища, а превозвачите – не? Справедливо ли е според Вас гражданите с леките си автомобили да плащат 2 пъти повече от превозвачите с тежкотоварните автомобили? Справедливо ли е всички ние – и тези с леките, и тези с тежкотоварните автомобили да плащаме 3 до 6 пъти по-ниски такси в сравнение със съседните ни страни?“
Гроздан Караджов подчерта, че за него е важно по време на срещата да разбере мнението им по тези въпроси, както и всичко друго, което ги безпокои. Участниците в срещата бяха единодушни, че промяна е необходима. Представителите на бранша поискаха да бъде създадена съвместна работна група, която да прецизира всички проблеми, в т.ч. и взаимоотношенията между засегнатите от проблема страни. Петър Захариев, председател на Националното сдружение на автобусните превозвачи, обобщи:
„Не искаме да вдигаме цените, но без вдигане няма как да стане. Неизбежно е, но да стане по нов начин – нова основа на взаимоотношенията ни.“
Вицепремиерът поиска от превозвачите писмено да представят своите предложения за подобряване на работата на тол системата, които да бъдат обсъдени на следваща среща. Той обеща:
„След три седмици ще се съберем отново да продължим дискусията.“
