Георги Симеонов публикува в личния си Фейсбук профил следната история, която показва грозната българска действителност. Ежедневие, което е продиктувано от бездарно и раболепно управление. Амин!
„Нашето ежедневие е забързано – както моето, така и вашето. Притесняваме се дали този месец ще изкараме 1000 лв или 1500 лв. Прочетете публикацията и помислете малко над живота си.
Една женичка редовно идва при мене, куца, едвам ходи с бастун, не се оплаква, не се жалва. Нямам идея как се казва. Един ден ме помоли да й дам 10 лв, защото не й достигали да си плати „квартирата“. Квартирата била една стая метър на метър, живеела при някаква баба, която й взимала 20 лв на месец, за да има къде да спи. Дадох й тогава 20 лв да си я плати и тя ми каза, че не иска 20, а само 10 лв, защото била събрала 10 лева оттук-оттам. „Срам ме е!“, каза тя.
„Не съм циганка, аз съм БЪЛГАРКА ама откакто ме блъснаха много ми е трудно и прося. Какво да направя?“
До днес не си бяхме говорили толкова много. Женицата е живяла в Поморие, работила в болница в Слънчев бряг, била женена. 2012 година я блъска кола с гръцка регистрация. Жена, която бърза и говори по-телефона, и не я вижда. На пешеходна пътека със зелена светлина я удрят и я влачат 10-15 метра. Четири месеца лежи в София, както тя се изказа „умряла“, ама господ я връща. Имала голяма къща в Поморие, която роднини й отнели и я изхвърлили на улицата с мъжа й.
Идва при мене и ми казва:
„Момче, ще ти пречи ли да си поговорим малко? Нямам с кого да говоря, сама съм, напълно сама. Имах едно време много стотици хиляди левове, имах и давах на всички, а те ме изритаха, останах сама немила-недрага, сега нямам нищо, а те се правят, че не ме познават.“
Много обича котки, идва да гали котките пред сервиза. Иска да ги нахрани, но няма възможност. Днес събрала само 2 лв, а й трябвали още 8 да си купи ампулите. Попитах я какви са тези ампули и обясни, че от операцията имала останал тромб в главата, които тези ампули разбивали иначе щяла да си отиде. Една ампула е 10 лв и трябва да бие по 4 на месец. Всеки път й давам някакви пари колкото мога. Днес й дадох 30 лв, а тя се разплака, че щяла да си купи баничка и 2 ампули, защото била гладна. Обикаля центъра в най-грозната жега и някаква млада „жена“ й била казала:
„ЩО СА ПРАЙШ НА УРОД, МА, НЯМА ДА ТИ ДАМ ПАРИ. ВЪРВИ НОРМАЛНО.“
След операцията имала протези в двата крака и в главата. Вика ми:
„Момче, искам само да мога да ходя нормално, за да мога да работя, че така много трудно се живее, ама няма да се предам – ще живея, докато мога!“
Ходила е в общината и е кандидатствала за общинско жилище – не са й дали. Казали да чака. Циганите имат общински жилища – тя ще чака. Ходила да минава ТЕЛК – тя върви едвам-едвам и двата й крака са с протези. Не я одобрили. Казали й да дойде след 3 месеца и щели да видят.
Сподели ми:
„Момче, искам само да ми дадат една пенсия там 200 лв да мога да си плащам стаята и да мога да си взема котенце. Ей, т’ва черното е много хубаво ама как да го взема като нямам пари да го храня. И хазяйката, и тя не ми дава даже цвете не ми дава да си посея. Много съм самотна ама да не ти преча ще тръгвам, че клиенти имаш.“
Минаваха разни хора, докато си говорихме 1 час с нея, и ме гледат все едно съм убил някой с пренебрежение, че съм й изкарал стол и си говоря с нея.
Тя обикаля из центъра на Бургас. Вие, всичките тези хора, които четете това, като я видите бутнете й по 2-3-5 лева колкото можете. Вие ще изкарате без тях, а тя не.“
