Разследващата журналистика Яна Бернхард разкри груби злоупотребите с български работници в германска кланица. Репортажът й беше излъчен по „САТ 1“ и това доведе до огромен скандал. Българите работят при нечовешки условия и вършат работа, която нито един германец не би свършил.
Всичко е започнало през 2020 г., когато в кланица на „Клемент Тьонис“ е избухнал най-големият COVID взрив в цяла Европа. Над 2000 души са били заразени, а около 7000 от служителите са били поставени под карантина. Това обаче изведе на бял свят скандал, пазен в тайна години, а Бернхард тръгва по следите му. Тя коментира пред „NOVA“:
„Стана ясно, че в завода работят българи и румънци, които са принудени да изкарват хляба си при нечовешки условия. Всъщност огнището на COVID беше пряко свързано с факта, че хората живеят при ужасни условия – натъпкани в малко жилищно пространство. Има случаи на 8 до 10 души и повече, наблъскани в един апартамент.“
Журналистката споделя, че не е имало никакво разстояние между хората в столовата, нямало е къде да се седне: „Беше ми мъчно за тях, защото толкова време са стояли прави на поточната линия и после няма дори къде да си починат.“
Започнало е разследване срещу „Тьонис“ и ръководството й. Имало е и заведено дело за телесна повреда по непредпазливост и нарушаване на законите за защита от инфекции. За нечовешките условия за живот и труд се знае от години, но въпреки това те предизвикаха голяма вълна от възмущение. Намесили са се и политици. Направени са били и промени в законите, така че да бъде осигурен договор на работещите.
След скандала собственикът на кланицата милиардерът Клемент Тьонис дал интервю, в което обещал промяна.
Яна Бернхард и колегите й работят по случая над година и половина, за да проверят обещанието на Тьонис. Оказва се обаче, че той не го е спазил.
„Година след обещанията нищо не се беше променило или поне не достатъчно. Разговаряхме с безброй хора. Посетихме апартаментите им и срещнахме голяма вълна от страх. Много български и румънски работници, не посмяха да говорят с нас. Беше ни мъчно за тези хора. Това ни даде допълнителна мотивация. Показахме, че нищо не се е променило по отношение на условията на работа и живот. Забранено е ходенето до тоалетна, забранено е да се яде и пие в халета на фабриката. Това е разрешено само по време на почивките, а те са твърде кратки. Срещнахме хора, които бяха отслабнали с над 20 килограма за много кратко време, защото просто нямаха възможност да ядат. И всичко това е записано в трудовия договор. Законно е, но е нечовешко.“
Една от заснетите работнички в кланицата не е получила заплатата си. Това обаче не било изолиран случай. Много работници споделили пред журналистите, че възнагражденията им не винаги се плащат.
По време на разследването в кланицата е била вкарана журналистка под прикритие – 38-годишна българка, която наричат Милена. В името на сигурността й, пазят в тайна истинската й самоличност.
„Тя е журналист с две висши образования. И е събирателен образ на много източноевропейски работници, които са минали по този път. Въпреки двете си дипломи, тук тя беше работила във фабрика и верига за бързо хранене, защото това все още е по-добрата алтернатива от това да бъдеш безработен в родната си страна макар и с диплома. Самата аз толкова често съм си задавала въпроса: „Защо работниците изобщо търпят всичко това?“, а отговорът винаги е един и същи. Те си казват: „Нямам никакви перспективи в моята страна“ – точно това ни отговори и Милена. Тя искаше да каже истината на обществото, защото животът в Германия все още е толкова възхваляван в медиите у вас. „О, елате в Германия, спечелете добри пари там”. Но истината е, че хората там, поне ако говорим за месната индустрия, наистина са експлоатирани.“
Всичко обаче е легално, а на пръв поглед и заплатите растат. С това обаче се повишават и наемите, които служителите трябва да плащат на кланицата. Бернхард твърди, че е имало случаи да им се искат четири пъти повече, спрямо обичайния индекс за наем в града. По думите й това е престъпление в Германия.
Журналистите знаят и за случаи на хора с отрязани пръсти. Това често се случвало в германските месокомбинати. Служителите трябва да знаят, че имат право на обезщетение и дори на пенсия.
Медицинска сестра пък споделя, че има служител, който се е обесил и добавя: „Става дума за хора втора ръка.“
„Тя каза, че това са хора за изхвърляне. Тези хора просто се заменят, когато вече не функционират.“, коментира Бернхард и добавя, че с екипа й са се срещнали с млади хора на изпитателен срок, които са се чувствали разбити и безсилни. Те им казали, че ако не работят според зададеното темпо и ако не следват поточната линия по правилата, ще бъдат бързо сменени. А те се страхували да се върнат в родната си държава. За да вникнат в проблема в неговата дълбочина, екипът на Яна пътува и до Румъния.
„Отидохме в един от бедните райони и видяхме условията, при които живеят част от работниците. И трябва да ви кажа напълно честно, че апартаментите, в които някои от тях са наблъскани тук, в Германия, не изглеждат много по-различно. Начинът, по който се отнасят с хората, е безобразен. И най-тъжното е, че хората смятат, че това е в реда на нещата.“
В Германия обаче това не е нормално и има строги закони, изтъква журналистката и добави, че работниците не си знаят правата.
Според журналистката обаче връзките между служителите на реда и Клемент Тьонис, са очевидни. Затова крият до последно деня и часа на излъчването. Малко преди излъчването на разследването екипът е получил писмо от адвокатите на милиардера.
Реакциите след излъчването на разследването са огромни. Сега екипът на журналистката се надява още потърпевши да се свържат с нея, за да може нередностите да бъдат наказани.
