Германците отдавна смятат, че скучността на тяхната политика е добродетел, пише „Politico“. Канцлерът Олаф Шолц – човек, който с обичайния си монотонен начин на говорене си спечели прозвището „Шолцомат“ (съчетание от думите Шолц и автомат), беше избран на поста с негласното обещание германската политика също да бъде еднообразна и скучна. Той се представяше като гарант за стабилност и като естествен наследник на предшественичката си Ангела Меркел, която управляваше Германия в продължение на 16 години, като осигуряваше баланс за страната във все по-нестабилните времена. Нещата обаче не се развиха по план за Шолц. В момента германската политика е по-размирна и напрегната, от когато и да било в близкото минало, страната е разтърсена интензивно от протести и стачки, икономическите проблеми назряват, а германската крайна десница е във възход.
Германците са склонни да гледат с ужас на дълбоко поляризираната политика в САЩ. Ето защо мнозина се обезпокоиха сериозно, когато в отговор на неотдавнашните протести на гневни фермери в цялата страна министърът на земеделието Джем Йоздемир заговори за „опасно“ разделение между градските и селските райони в германското общество, което има потенциала да създаде „условия като тези“ в САЩ.
„Хората вече не разговарят помежду си. Те вече не си вярват и се обвиняват взаимно за всички злини на света. Целта ни трябва да бъде да запазим страната си единна“, заяви още министърът.
Новият пейзаж на раздори в Германия придобива своя облик във време на нарастваща глобална нестабилност и перспективата за второ президентство на Доналд Тръмп в САЩ, което може радикално да промени структурата на сигурността, от която зависи Европа. Предвид войната в Украйна и опасенията от конфликт с Китай за Тайван, ЕС вероятно ще има взе по-отчаяна нужда от лидерството на Германия, повече, отколкото в който и да е момент след Студената война насам. С други думи – сега е лош момент германската политика да стане нефункционална.
„Пробуждането“
Въпреки че по време на дългогодишния мандат на Меркел Германия преживя своите сътресения, например бежанската криза и дълговата криза в еврозоната, нейното управление беше изградено на базата на прагматичен центризъм и политически консенсус, макар че мнозина сега виждат в нейната упоритост маска, прикриваща самодоволство.
Под ръководството на Меркел, когато САЩ гарантираха отбраната на Германия, страната успя да запази сигурността си, без да бъде призована към сериозни жертви. Евтината електроенергия от Русия и необременената световна търговия спомогнаха за поддържането на конкурентоспособността на германската индустрия, и въпреки раждането на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ през 2013 г. – тогава като антиевропейска партия, идеята, че тя може да стане толкова популярна, че да се бори за властта, изглеждаше далечна. Сега германските граждани се пробуждат грубо от тези неосъществени мечти.
Лидерите на страната се опасяват, че вероятността за втори мандат на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ може да остави Европа без американска защита, а Германия да остане най-големият военен поддръжник на Украйна. Експортно ориентираната германска икономика, засегната от високите цени на енергията след инвазията на Русия в Украйна и от безбройните смущения в световната търговия, беше най-зле представящата се голяма икономика в света през изминалата година, която не показваше ясни признаци за възстановяване. Понастоящем изглежда, че нацията е обречена на първата си двугодишна рецесия от началото на 2000 г. насам.
Икономическите затруднения на Германия се усложниха и от поредица стачки на машинистите на влакове с искане за по-кратко работно време, включително най-дългата досега шестдневна стачка, която спря дейността на редица пътнически и товарни влакове, като допълнително наруши веригите за доставки. Говорител на германския държавен железопътен оператор определи тези протестни действия като „стачка срещу германската икономика“.
В същото време доверието сред обществото в способността на основните партии да се справят с огромните проблеми на страната намалява. Лявото правителство на тристранната коалиция в Германия, което е обхванато от противоречия и бюджетна криза, е едно от най-непопулярните в следвоенната история на страната, точно както Шолц е един канцлерите с най-ниска подкрепа. Проучванията показват, че напоследък доверието на населението в политическите институции рязко спада. Според неотдавнашно проучване само 13% от германците вече имат доверие на политическите партии.
