Днес грузинските депутати одобриха спорни планове за обявяване на стотици неправителствени организации и медии за чуждестранни агенти, като проправиха пътя за влизане в сила на закона въпреки нарастващото несъгласие в страната и осъждането от страна на САЩ и Европейския съюз /ЕС/, съобщава „Politico“.
При гласуването депутатите подкрепиха предложенията, внесени от управляващата партия „Грузинска мечта“, с 84 гласа „за“ и 30 „против“, след седмици на оспорвани дебати, при които в залата на Народното събрание избухнаха няколко кавги, а един високопоставен депутат беше нападнат. Пред сградата на парламента, покрита с графити, се събраха тълпи, които свиреха със свирки, вувузели и дори удряха по тенджери и тигани, за да се чуят от депутатите вътре.
Съгласно новите правила групите на гражданското общество, които получават повече от 20% от приходите си от чужбина, ще трябва да се регистрират като „организации, обслужващи интересите на чужда държава“ – етикет, който критиците се опасяват, че ще бъде използван за заглушаване на антикорупционни кампании и други критици на правителството.
Грузинският президент Саломе Зурабишвили обеща да не подписва закона като част от нарастващия разрив с управляващата партия, но ветото ѝ може да бъде преодоляно с обикновено мнозинство в парламента, което проправя пътя за влизането му в сила през следващите седмици.
В разговор с „Politico“ Тинатин Бокучава, председател на най-голямата опозиционна партия в парламента – Обединено национално движение, заяви, че гласуването ще насочи вниманието към спешната необходимост от смяна на режима в Грузия. Тя добави следното:
„С изборите, които очакваме през октомври, аз съм уверен, че единството, което се наблюдава по улиците на Грузия през последните седмици, ще се окаже преломен момент в историята на нашата страна. Нашето място е в Европа.“
От „Грузинска мечта“ и пресслужбата на парламента не отговориха на молбите за коментар.
През декември Брюксел даде на Грузия статут на страна кандидатка за членство в ЕС, въпреки предупрежденията, че тя отстъпва по ключови въпроси, свързани с правата на човека, и не е успяла да осъществи изцяло реформите, изисквани от Европейската комисия, които включват справяне с политическата поляризация. ЕС заяви, че законопроектът е „несъвместим с европейските ценности“ и може да попречи на стремежа на южнокавказката страна да стане член на блока.
Според писмо, видяно от „Politico“, в петък голяма част от министрите на външните работи на ЕС са призовали върховния дипломат на ЕС Жозеп Борел да изпрати недвусмислено послание до Тбилиси, че това законодателство е несъвместимо с напредъка на Грузия по пътя ѝ към ЕС чрез устно актуализиране на присъединяването на Грузия към ЕС.
„Любезно Ви молим да предприемете това като приоритетен въпрос и да се уверите, че тази публична оценка ще се появи преди окончателното гласуване в грузинския парламент“, се казва в писмото, подписано от министрите на външните работи на Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия, Полша и Швеция. Такова изявление обаче не беше направено, като Brussels Playbook на „POLITICO“ съобщи, че Унгария, подпомагана от Словакия, е възпрепятствала постигането на споразумение.
Междувременно в Европейския парламент членовете на ЕП, представляващи групите на ЕНП, С&Д, Зелените и Renew, изпратиха писмо до Борел, в което го призовават да подготви „целенасочени“ санкции срещу политиците от „Грузинска мечта“, които прокараха закона за чуждестранните агенти – включително министър-председателя Иракли Кобахидзе – както и срещу депутатите, които гласуваха за него.
В рамките на Срещата на върха за демокрацията в Копенхаген председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че през последните дни се е обадил на Кобахидзе, за да го призове да се придържа към принципите на правовата държава, към демократичните принципи, както и да отговори на очакванията на населението. Въпреки това той добави:
„Не съм за санкции. Мисля, че на този етап приоритет трябва да бъде диалогът, политическият диалог.“
През последните седмици десетки хиляди грузинци излязоха по улиците, за да протестират срещу законопроекта, който участниците в кампанията нарекоха „руски закон“, имайки предвид сходството му с правилата, използвани от Москва за закриване на групи на гражданското общество и потискане на критиците. Полицията за борба с безредиците използва сълзотворен газ, щитове и палки, за да разпръсне тълпите, които се събраха пред парламента, и арестува най-малко 20 души преди гласуването.
Евгений Кънев посочва една от основните причини за създаването на паралелна държава у нас
