След дългогодишни съдебни битки общественикът Роман Кендеров е успял да получи годишните работни проекти на компанията „Дънди Прешъс“ за добиване на злато в находището в Челопеч. Чрез тях ще стане възможно да се разбере какви са количествата на суровините. За професионален прочит на проектите Кендеров ще разчита на честни геолози и минни инженери.
„Процедурата стартира през 2013 година. Сам се защитавах тогава. В залата дойдоха около 50 човека. Хората тогава все още не ползваха много Закона за достъп до обществена информация, предимно журналистите го ползваха. Има вече доста трайна съдебна практика. И ние създадохме доста практика, защото впоследствие се организирахме и около 1200 души пуснаха искане до Министерски съвет за самите концесионни договори“, обясни той пред Искра.бг.
По думите на Кендеров концесионните договори не са били предоставени. Заради това 25 души от тези 1200 са завели дела. Четири от тях са били разгледани по същество и са били спечелени. Останалите не са били разгледани по същество по формални причини.
„Оттогава всеки един човек може да иска всеки един договор, по който страна е държавата или общината“, подчерта той.
Кендеров обясни, че въпреки съдебните дела е била издадена заповед, с която е бил предоставен преглед на място, въпреки че са били поискани копия на хартия или на технически носител:
„Върху съдебното решение министър-председателят издава нова заповед, с която казва, че предоставя преглед на място. На нас не ни върши работа, защото те са много кашони и ако ни ги предоставят за един-два часа нищо не можем да свършим. Плюс това те не дават да се снима.“
Кендеров е успял все пак да се пребори да получи копия от годишните работни проекти за златното находище в Челопеч. За да стане това възможно, той е водил три отделни дела. Първият път е било спечелено, но по същия начин са се опитали да им дадат преглед на място. Второто дело е било за предоставяне на копия. Отново е било спечелено, но пак върху две съдебни решения е била пусната заповед, че се дава преглед на място. Заради това Кендеров е завел трето дело, което също е спечелил.
„Новият служебен министър на енергетиката реши, че трябва да бъде изпълнено това съдебно решение“, каза той.
Кендеров е решил да се занимава с добива на злато, защото според него България губи от тази дейност.
„Ние организирахме доста протести. Всяка седмица имаше пред министерството. По принцип сме изследвали този въпрос. Като суми не мога да кажа, но като пример мога да дам, че в някои африкански държави концесионните такси варират от 30-40, дори в някои до 60%, а тук е 1,44%. И при това няма никакъв контролен орган. Затова също водих дело„, подчерта той.
Според него концесионните договори трябва да бъдат развалени, защото ако влизат повече пари в бюджета от добива на злато, пенсиите е можело да бъдат двойни.
С казуса се е занимавала и Сърнела Воденичарова.
„България е най-богата на златни залежи в Европа със сигурност. А Челопечкото находище е най-богатото находище в Европа“, обясни тя пред Искра.бг.
Когато са били поискани концесионните договори, те са се отнасяли за пет находища. Тъй като тези контракти не са публични, няма как да бъде изчислено със сигурност колко губи страната, но според различни данни Воденичарова направи следната сметка:
„За Челопечкото мисля, че е под над 1 милиард долара на година. Линията на ощетяване е и друга. Не е само заради малката вноска, която правят към държавата, а останалото – лъвският дял, си остава за тях. Но и защото те добиват абсолютно нерегламентирано в никакви договори още десетки ценни и много по-скъпи от златото метали като платина, германий и т.н.“
От своя страна Кендеров подчерта, че няма никакъв контрол и това, което декларират концесионерите, че са добили, това се приема за истина, включително и съдържанието на редки метали в рудите. На базата на това се плащат и концесионни такси.
„Интересно е, че само канадската фирма си публикува годишните финансови отчети, а другите не публикуват или има публикувани за някои години отделно, тоест няма как да се проследи какво се случва, но по количествата добиви, правени са изследвания, 1995 година един наш доцент е занесъл проби в Южна Африка, за да изследва концентрата от Челопеч. Има голямо количество съдържание на германий“, обясни той.
На въпрос на Искра.бг дали плащат концесионна такса за тези други ценни метали Кендеров отговори:
„Не. Първият договор при Иван Костов е бил точно така – независимо дали извличат тези метали, щом са установени, че ги има в наличие, са длъжни да плащат концесионна такса. Но по времето на Сакскобургготски този договор е изменен с анекс. Това е отменено и са задължени да плащат само за злато, мед и сребро. По-късно дори се отменя и за среброто да се плаща, а става въпрос за десетки тонове сребро годишно.“
Според Воденичарова, след като годишните работни проекти бъдат разчетени експертно, трябва да бъде запозната обществеността, която да вземе своето информирано решение дали договорите трябва да бъдат развалени:
„Има два аспекта. Единият е икономическият, а другият е природният. Тези концесии представляват един сериозен екологичен проблем, който се прикрива. За мен генерално е важно българският народ след обстойно информиране по въпроса чрез факти да си състави мнение – трябва ли да се променят условията по тези концесии, как да се променят или да станат държави. Това е общонационален въпрос и той трябва да се реши от обществото, от хората, масово, а не няколко правителства и функционери да взимат решения.“
Воденичарова е категорична, че трябва да има наказани за концесионните договори:
„Задължително. Те трябва да почувстват злото, което са причинили, защото този грабеж води до една верига последствия върху това общество и те се изразяват в мизерията, в невъзможността за достоен живот, до изтичане на млади хора в чужбина, за да търсят препитание, защото ако тези милиарди останат в България и бъдат разпределени по справедлив начин, тогава стандартът на това общество ще бъде съвсем друг.“
