Първият признак за нашествие идва с група ударни хеликоптери, летящи ниско над северното крайбрежие на Тайван, пише „BBC“. Следвайки я отблизо, настъпва по-голяма група тъмнозелени щурмови хеликоптери, натоварени с войници. След това иззад ниските пясъчни дюни две дузини десантни машини-амфибии се движат с изненадваща скорост по широкия плаж, чиито следи разбиват пясъка. Скоро те изхвърлят десетки войници.
За няколко минути изглежда, че защитниците на Тайван са хванати „със свалени гащи“. Но тогава започва да вие сирена, тежко въоръжени войници тичат покрай окопите, чува се трр-тат-тат от тежка картечница. От близките гори излизат бойни танкове и бронирани превозни средства, оръдията им гърмят.
Бойни хеликоптери Apache реват над хълмовете, обстрелвайки нахлуващите войски. Плажът кънти от силни експлозии. Нашествениците са притиснати, след което отблъснати. Нашествието е победено. Тайван е в безопасност. Цялата тази сцена отнема около 20 минути.
„Днес показахме, че ще дадем всичко от себе си, за да отбраним и защитим нашата страна.“
Това заяви командващият офицер пред групата репортери, стоящи на покрива, наблюдаващи всичко това. Той добави:
„Уверени сме, че чрез тези учения ще бъдем готови да реагираме на всяка ситуация.“
Дали реално е така?
Един критик, който гледа днес, може да каже, че битката не е била много реалистична. Силите на нашествениците бяха малки. Всички защитници ги чакаха. Всичко беше изцяло по сценарий и победата дойде твърде бързо и твърде лесно.
Но този циник би бил малко несправедлив. Спомням си, че като млад репортер преди 25 години бях разведен около годишните тайвански военни учения Хан Куанг. Тогава наистина беше шоу за камерите.
„Бих казал, че това е интонационна точка“, смята Алесио Паталано, професор по военни изследвания в King College в Лондон. Той добави:
„Имаше схващане в международен план, че Тайван е самодоволна относно армията си. Тази седмица наистина имате усещането, че те започват да се борят сериозно със значителни промени.“
Ясно е, че Тайван се учи от случилото се в Украйна. В първия ден на войната там руските войски превзеха летище в края на Киев и го използваха като база за нападение над украинската столица. Не успя. Така че сега Тайван е съсредоточен върху най-уязвимите си точки – места, на които Китай би трябвало да поеме контрола, ако искаше да нахлуе успешно на острова. Те включват плажовете на северен Тайван, но също и главното международно летище и основните му морски пристанища.
Професор Паталано обаче е на мнение, че Украйна е била решаваща и по друг начин. Това разби самодоволното убеждение, че Китай никога няма да атакува острова.
„Войната в Украйна разби това фундаментално предположение, че войната е нещо от миналото. Че няма да се случи повече. И след като този вид мит бъде разбит, тогава всичко останало започва да се преоценява.“
За тези, които са слушали, президентът на Китай Си Дзинпин дава да се разбере от няколко години, че атакуването на Тайван е абсолютно вариант. А Китай изгражда въздушни и военноморски сили, за да направи това възможно.
Президентът Си има ясен график. До 2027 г. Китай трябва да има способността да се бори и да спечели регионален конфликт. До 2035 г. тя трябва да бъде военна сила от световна класа. До 2049 г. подмладяването на родината трябва да приключи.
За Тайван часовникът тиктака.
„Знаем, че този краен срок съществува“, категоричен е проф. Паталано, като уточнява:
„Използването на сила обаче не е единственият вариант. Това е вариант, само ако всичко останало се провали. Целта не е използването на сила само по себе си, а Тайван да капитулира, защото той разбира, че завръщането у дома е неизбежно.“
Нарича се принудителна дипломация и целта е да се убедят хората и правителството на Тайван, че съпротивата е безсмислена.
Притискането вече започна. През първите шест месеца на тази година броят на нахлуванията във въздушното пространство на Тайван от китайски военни самолети е нараснал с повече от 60% в сравнение със същия период на миналата година. Сега Пекин непрекъснато прекрачва границите, създавайки „ново нормално“.
Тайван има много работа. Предстои увеличаване на военната служба на една година от сегашните четири месеца. Страната преработва още своята военна стратегия, за да направи острова по-устойчив на кибератаки и действителни атаки.
Тайван следва Украйна в закупуването на много по-малки, но по-мобилни ракетни системи, които могат да се използват срещу танкове, кораби и самолети, и също така е на път да пусне в вода първата си собствено изработена подводница. Но много от нейните наборни войници остават силно недостатъчно обучени, а оръжейните ѝ системи и военна доктрина са стари и неактуални.
Има едно нещо, което е много поразително. Въпреки изключително непропорционалния мащаб на икономическата и военна сила на Китай, психологическият натиск изглежда не работи. Повече от 70% от тайванците сега казват, че биха се борили, за да защитят дома си на острова. Засега те не смятат, че съпротивата е безсмислена.
