Марлис Хаселтън признава Великобритания за свой дом повече от 30 години, пише “Асошиейтед прес”. Холандската гражданка се омъжва за британец, имат общи деца там и се смята за “неразделна част от Обединеното кралство”. До „развода“ на Великобритания с Европейския съюз тя никога не е мислила за имиграционния си статус в страната.
55-годишната Хаселтън е сред милионите европейци, които от десетилетия свободно живеят, работят и учат в Обединеното кралство, но чиито права вече не се предоставят автоматично поради Брекзит. Британското правителство въведе план за “уреждане” на голямата европейска мигрантска общност в страната през 2019 г., а крайният срок за кандидатстване е сряда.
От четвъртък всеки европейски мигрант, който не е кандидатствал, ще загуби законното си право да работи, да наеме жилище и да получи достъп до някои болнични лечения или социални помощи в Обединеното кралство. Някои дори могат да бъдат обект на депортация.
Междувременно свободата на движение, от която над 1 милион британци отдавна се ползват в страните от Европейския съюз, също приключва. Кандидатстващите за разрешителни за пребиваване след Брекзит във Франция също са изправени пред краен срок в сряда.
Кампанистите в Обединеното кралство се притесняват, че десетки или дори стотици хиляди европейци може да не са кандидатствали за уречения статут до приключване на крайния срок. Много възрастни хора, които живеят в Обединеното кралство в продължение на десетилетия, не са наясно, че трябва да кандидатстват, а официалните данни показват, че само 2% от кандидатите са били на 65 или повече години. Много родители също не осъзнават, че трябва да кандидатстват за децата си, казват групите за правата на мигрантите.
Други уязвими хора, като например 2000 деца в социални грижи, също рискуват да пропаднат през пукнатините и да се окажат без юридически статут.
За Хаселтън и много други това е моментът, който подтиква въздействието на референдума на Великобритания за напускане на ЕС преди пет години. Въпреки че Хаселтън получава успешно статута си на “уреден”, което означава, че може да пребивава постоянно в Обединеното кралство, тя споделя, че целият процес я кара да се чувства несигурна за живота, който е изградила във Великобритания.
“Не се чувствам стабилно”, каза тя.
“Загрижена съм за бъдещето. Просто нямам сигурно чувство за остаряване тук като чужденец. Усещането за дом, което имах преди, изчезна.”
Британското правителство казва, че са кандидатствали около 5,6 милиона души – по-голямата част от Полша и Румъния, много повече от първоначалните оценки. Докато около половината получиха статут на заселване, на около 2 милиона мигранти, които не са живели в Обединеното кралство достатъчно дълго, беше казано, че трябва да подадат документите си отново, след като завършат пет години пребиваване в страната.
А около 400 000 души все още са в неведение, защото чакат да чуят решение, каза Лара Паризото, част от кампанията The3million, група, създадена след референдума за Брекзит, за да лобира за правата на гражданите на ЕС във Великобритания.
“Това са хората, с които се чуваме много”, каза тя и допълни:
“Искате да сте сигурни и убедени, искате да продължите да правите планове за бъдещето си … можете да си представите колко сложно е да нямате тази сигурност в живота си точно сега, когато нещата са на път да се променят толкова много.”
Дария Риабчикова, рускиня, подала молба през февруари като партньор на белгийски гражданин, живеещ в Обединеното кралство, заяви, че е “невероятно разочароващо” чакането цели 4 месеца за обработката на документите ѝ. Тя се страхува, че забавянето ще се отрази на новата й работа, която предстои да започне. Рускинята споделя:
“Чувствам се гражданин от трета степен, въпреки че работя тук и плащам данъци с партньора си и живея тук и допринасям за справянето с пандемията през изминалата година.”
“Сега дори не мога да наредя молбата си за обработка навреме.”
Не са налични цифри, които да показват точно колко хора ще са пропуснали крайния срок. Но дори и малък процент от европейското население във Великобритания би бил общо десетки хиляди хора, каза Паризото. През последните седмици 25-годишният бразилско-италианец пътува с други доброволци в цяла Англия, за да призове европейските общности, работещи в селски ферми и складове, да се запишат, преди да е станало късно.
Едно от ключовите притеснения е, че имиграционната политика може да остави катастрофално наследство, подобно на британския скандал „Windrush“, когато мнозина граждани от Карибите, които законно се установяват в Обединеното кралство преди десетилетия, бяха погрешно уловени в строги нови правителствени правила за борба с незаконната имиграция.
Мнозина от “поколението Windrush” – кръстено на кораба, превозвал първите следвоенни мигранти от Западна Индия – загубиха домовете и работата си или дори бяха депортирани, просто защото не можеха да представят документи, доказващи правата им за пребиваване.
Много европейци, особено млади хора, чиито родители не са успели да кандидатстват за уседналост в Обединеното кралство, “няма непременно да осъзнаят, че са загубили статута си веднага”, каза Мадлен Сумптинг, директор на Обсерваторията за миграция на Оксфордския университет. Тя обясни:
“За някои това ще стане ясно по-късно – например, когато си намерят нова работа или трябва да бъдат лекувани в болница. Може да минат още много години, преди да започнат да се появяват правните, политическите, икономическите и социалните последици.”
Британското правителство призна, че ще направи реверанс, опровергавайки съмнението на хората, които имат “разумни основания” да кандидатстват със закъснение, но това не облекчи притесненията на участниците в кампанията. Мнозина, включително тези, които са осигурили статут на уседналост, вече не се чувстват уверени в бъдещето си във Великобритания.
Елена Ремиджи, преводачка от Милано, която основава “In Limbo” проект за записване на гласовете на граждани на ЕС в Обединеното кралство след референдума за Брекзит, заяви, че много европейци казват, че все още се чувстват предадени от това как тяхната втора държава се отнася с тях.
“Наистина е тъжно, че хората, които са живели тук преди, сега се чувстват нежелани и трябва да напуснат”, каза тя.
“Това е наистина трудно за някои хора да простят.”
Хоселтън, холандската емигрантка, заяви, че съпругът ѝ от Великобритания обмисля преместването на семейството в Холандия като пряка последица от Брекзит. Тя е разкъсана.
“Все още обичам тази страна, ще ми разбие сърцето, ако трябва да се преместя”, сподели жената и допълни:
“В същото време не съм сигурна, че искам да остана. Когато става въпрос за чувство, че принадлежиш, това не е нещо, което можеш да направиш с лист хартия.”
