Все по-голям поток от етнически арменски бежанци бяга от Нагорни Карабах, след като Азербайджан превзе спорния регион миналата седмица, предаде “BBC”. До момента над 3000 души са достигнали до Армения от анклава, в който живеят около 120 000 етнически арменци. Те предприеха тази стъпка, след като правителството в Ереван обяви плановете си за приветстване на хората, останали без дом в резултат на размириците. То също така предупреди, че тези, които решат да останат, вероятно ще бъдат подложени на етническо прочистване. Азербайджан от своя страна заяви, че иска да реинтегрира етническите арменци като свои „равноправни граждани“.
Екип на “BBC” разговаря с някои от бежанците, които пристигнаха в град Горис вчера, който се намира близо до границата между Армения и Карабах.
„Отдадох целия си живот на родината си. По-добре да ме убият, отколкото това,“, споделя един мъж.
Междувременно, жена на име Вероника, разказва пред медията, че това е вторият път, в който се налага да бяга. Първият път е бил по време на конфликта през 2020 г.
В близкото село Корнидзор местните жители твърдят, че не вярват, че могат да бъдат в безопасност под управлението на Азербайджан и не очакват, че някога ще могат да се върнат у дома.
В изявление, отправено вчера, арменското правителство обяви, че на стотици от бежанците вече са осигурени жилища, финансирани от правителството. Въпреки това, засега властите не споделят конкретен и ясен план за това как ще се справят с големия приток на хора. Миналата седмица министър-председателят Никол Пашинян заяви, че страната му има планове да се погрижи за около 40 000 новодошли хора.
Арменци, с които “BBC” разговаря, коментираха, че са готови да приемат бежанци от Нагорни Карабах в домовете си. Междувременно стана ясно, че по-рано днес в Ереван са били арестувани над 140 души след последните антиправителствени протести. Информацията беше оповестена от местни медии, цитирайки вътрешното министерство на страната.
Информационната агенция „ТАСС“ съобщи, че специалните сили на реда са започнали да задържат демонстранти, които са блокирали пътища в Ереван. Малко преди арестите силите на реда са били разположена и пред главната правителствена сграда, в която се намират кабинетите на министър-председателя и в която демонстрантите са се опитвали да проникнат насилствено.
Протестите избухнаха за първи път миналата седмица заради начина, по който правителството се справя с кризата в Нагорни Карабах. Самият Пашинян е обвиняван, че е предоставил твърде много отстъпки на Азербайджан, като вече са налице яростни призиви за неговата оставка.
Нагорни Карабах – планински регион, разположен в Южен Кавказ, е международно признат като част от Азербайджан, но от три десетилетия е под контрола на етнически арменци. Анклавът е подкрепян от Армения, но също и от нейния съюзник Русия, която от години насам изпраща там стотици свои военнослужещи.
Петима руски миротворци са били убити, заедно с най-малко 200 етнически арменци и десетки азербайджански военнослужещи при инвазията на азербайджанската армия миналата седмица. Вчера азербайджанското министерство на отбраната съобщи, че е конфискувало солидно количество военно оборудване, включително голям брой ракети, артилерийски снаряди, мини и боеприпаси.
Въпреки публичните уверения на Азербайджан за безопасността на местните жители в Нагорни Карабах, съществуват опасения за тях, тъй като до момента е допусната само една доставка на 70 тона храна, откакто сепаратистите приеха призива за прекратяване на огъня и се съгласиха да се разоръжат. Лидерите на етническите арменци твърдят, че в момента хиляди хора са без храна и подслон и са принудени да спят в мазета, училищни сгради или навън.
В телевизионното си обръщение арменският министър-председател също така намекна, че Русия не е застанала в защита на страната му в конфликта. Коментарите му отразяват критиките, че Москва на практика е предала Нагорни Карабах на Азербайджан – обвинение, което руският външен министър определи като „нелепо“.
„Ереван и Баку всъщност уредиха ситуацията. Дойде време за изграждане на взаимно доверие,“, коментира Сергей Лавров пред Общото събрание на ООН.
