Хиляди претърсват най-ужасния затвор в Сирия, но не намират следа от близките си, информира „Асошиейтед прес“. А статията започва така:
Те са дошли от цяла Сирия, десетки хиляди души. Първото място, към което се втурнаха след падането на дългогодишния им мъчител, бившия президент Башар Асад, беше тук: Затворът „Сайдная“ – място, което е толкова известно с ужасите си, че дълго време е наричано „кланицата“.
През последните два дни всички търсят следи от близките си, които са изчезнали преди години или дори десетилетия в потайния, обширен затвор край Дамаск. Но надеждата отстъпи място на отчаянието в понеделник. Хората отвориха тежките железни врати, облицоващи коридорите, за да открият вътре празни килии. С чукове, лопати и бормашини мъжете пробиваха дупки в подовете и стените, търсейки това, което смятаха за тайни подземия, или преследвайки звуци, които им се струваше, че чуват от подземията. Те не откриват нищо.
Бунтовниците освободиха десетки хора от военния затвор „Сайдная“ в неделя, когато Дамаск падна. Оттогава почти никой не е намерен. Ето какво попита Гада Асад, обляна в сълзи:
„Къде са всички? Къде са децата на всички? Къде са те?“
Тя се е втурнала от дома си в Дамаск към затвора в покрайнините на столицата с надеждата да открие брат си. Той е бил задържан през 2011 г., когато за първи път избухват протести срещу управлението на бившия президент – преди те да се превърнат в дълга, изтощителна гражданска война. Тя не знае защо е бил арестуван.
„Сърцето ми е изгоряло заради брат ми. В продължение на 13 години продължавах да го търся“, споделя жената. Когато миналата седмица бунтовниците превзеха Алепо – нейния първоначален роден град – в началото на бързото си победоносно настъпление, тя вътрешно се моли да стигнат до Дамаск, само за да могат да отворят този затвор.
Служителите на Гражданска защита, които помагат в издирването, са също толкова объркани, колкото и семействата, защо не са открити други затворници. Според тях изглежда, че през последните седмици тук са държани по-малко хора.
Малцина обаче се отказват от търсенето – знак за това колко силно „Сайдная“ е останала в съзнанието на сирийците като сърцето на бруталната полицейска държава на Асад. Чувството за загуба на изчезналите – и внезапната надежда, че те могат да бъдат намерени – доведе до един вид мрачно единство сред сирийците от цялата страна.
По време на управлението на Асад и особено след началото на протестите през 2011 г. всеки намек за несъгласие можеше да доведе някого в „Сайдная“. Малцина от тях успяха да излязат. През 2017 г. Амнести Интернешънъл изчисли, че по това време там са били държани 10 000-20 000 души „от всички сектори на обществото“. Според нея те са били на практика предназначени за „изтребление“.
Хиляди са били убити при чести масови екзекуции, съобщава Амнести, позовавайки се на свидетелства на освободени затворници и служители на затвора.
Затворниците са били подлагани на постоянни изтезания, жестоки побои и изнасилвания. Почти всеки ден надзирателите обикалят килиите, за да приберат телата на затворници, починали през нощта от наранявания, болести или глад. Някои затворници изпадат в психоза и се самозатриват от глад, казва правозащитната група. 54-годишната Хайрия Исмаил твърди:
„Няма дом, няма жена в Сирия, която да не е загубила брат, дете или съпруг.“
Двама от синовете ѝ са били задържани в първите дни на протестите срещу Асад – единият от тях, когато е дошъл да я посети, след като самата тя е била задържана.
Исмаил, обвинена, че е помогнала на сина си да избегне военна служба, прекарва осем месеца в затвора в Адра, североизточно от Дамаск. Тя си спомня:
„Задържаха всички.“
По приблизителни оценки 150 000 души са били задържани или са изчезнали в Сирия от 2011 г. насам – и се смята, че десетки хиляди от тях са преминали през Сайдная.
„Хората очакваха, че тук ще бъдат много повече … Вкопчват се и в най-малката частица надежда“, казва Гаят Абу ал-Дахаб, говорител на „Белите каски“ – групата за търсене и спасяване, която действаше в районите, контролирани от бунтовниците, по време на войната.
Пет екипа на „Белите каски“, заедно с два екипа с кучета, пристигнаха в Сайдная, за да помогнат в издирването. Те дори доведоха електротехника на затвора, който разполагаше с плана на етажа и премина през всяка шахта, вентилационен и канализационен отвор. Засега няма отговори, изтъква Абу ал-Дахаб. Мъжът обясни, че гражданската отбрана разполага с документи, според които до три месеца преди падането на Дамаск в „Сайдна“ са се намирали повече от 3500 души.
„Но броят им може да е бил по-малък към момента на щурма на затвора“, уточни той.
Той припомни, че има и други затвори и заяви:
„Режимът беше превърнал цяла Сирия в голям затвор“.
По думите му задържаните са били държани в агенции за сигурност, военни съоръжения, правителствени офиси и дори в университети.
Окол Y-образната главна сграда на затвора всички продължаваха да опитват, убедени, че могат да открият някоя скрита камера със задържани, живи или мъртви.
Десетки мъже се опитваха да отворят метална врата, докато не разбраха, че тя води само към още килии на горния етаж. Други помолиха бунтовниците, които охраняваха затвора, да използват пушката им, за да отворят затворена врата. Бяха се събрали шепа мъже, които разкопаваха нещо, което приличаше на отвор за канализация в мазето. Други разкопаваха електрическите кабели, мислейки, че те могат да водят към скрити подземни камери.
През целия ден стотици хора ликуваха, докато мъже с чукове и лопати удряха огромна колона в атриума на сградата, мислейки, че са открили тайна килия. Стотици тичаха да видят. Но нямаше нищо, а сълзите и шумните въздишки замениха празненствата.
В отделенията редиците от килии бяха празни. В някои имаше одеяла, няколко пластмасови саксии или няколко имена, надраскани по стените. Документи, някои от които с имена на затворници, бяха оставени разхвърляни в двора, кухнята и на други места. Семействата търсеха в тях имената на своите близки.
В двора на затвора избухна кратък протест, когато група мъже започнаха да скандират:
„Доведете ни началника на затвора“.
Призиви в социалните мрежи призоваваха всеки, който разполага с информация за тайните килии на затвора, да излезе и да помогне.
Фирас ал-Халаби, един от затворниците, освободени при първото нахлуване на бунтовниците в „Сайдная“, се върна в понеделник на посещение. Търсещите се струпаха около него, шепнейки имена на роднини, за да видят дали ги е срещнал.
Ал-Халаби, който е бил новобранец в армията, когато е бил арестуван, сподели, че е прекарал четири години в килия с още 20 души. Единствената му храна била четвърт хляб и малко булгур. Заради условията в килията той страдал от туберкулоза. По думите му е бил измъчван с електрически ток, а побоите са били постоянни. Мъжът разказва:
„По време на престоя ни в двора имаше побоища. Когато отивахме до тоалетната, имаше побой. Ако седяхме на пода, ни биеха. Ако погледнеш към светлината, те бият.“
Веднъж е хвърлен в карцер само за това, че се е молил в килията си.
„Всичко се смята за нарушение“, казва той и признава:
„За тях животът ти е едно голямо нарушение.“
Мъжът разказва, че през първата година от престоя му в затвора надзирателите са му назовавали стотици имена в рамките на няколко дни. Един от служителите му казал, че това е за екзекуции. Когато бил освободен в неделя, си помислил, че сънува.
„Никога не сме мислили, че ще видим този момент. Мислехме, че ще бъдем екзекутирани един по един.“
В понеделник Ноха Квейдар и братовчед ѝ седят на двора, за да си починат от търсенето. Съпрузите им са били задържани през 2013 и 2015 г. Квейдар твърди, че е получила съобщение от други затворници, че съпругът ѝ е бил убит при екзекуция по бързата процедура в затвора. Но тя не може да знае това със сигурност. В миналото затворници, за които се съобщава, че са мъртви, са се появявали живи. Жената сподели:
„Чух, че (той е бил екзекутиран), но все още имам надежда, че е жив“.
Малко преди залез слънце в понеделник спасителните екипи докарали багер, за да копаят по-дълбоко. Но късно през нощта „Белите каски“ обявиха края на издирването си, като в изявление заявиха, че не са открили никакви скрити места в съоръжението. Ето какво обявиха те:
„Споделяме дълбокото разочарование на семействата на хилядите хора, които остават в неизвестност и чиято съдба е неизвестна.“
Какво отговори БАБХ на Искра.бг за огнището на чума във Велинград?
