Хижа „Фенера“ е разположена на 1300 метра надморска височина на източния склон на едноименния връх в Средна гора. Позиционирана на особено енергийно място, заредена с богата история, хижата притежава една от най-панорамните гледки, която ще ви главозамае във възможно най-приятния смисъл на думата.
До спретната бяла постройка може да се стигне пеша от Хисаря – разстоянието е 20 километра по маркиран горски път. Това са не повече от 5-6 часа ходене в зависимост от темпото, с което се движите.
Вторият начин е да минете покрай храма от Старосел и комплекс „Бяло камене”. Оттам ви чакат 8 километра по планинска пътека, добре обозначена с табели и без риск да се изгубите. Третата опция, ако разполагате с високопроходим автомобил, е да карате до 6-тия километър преди комплекса, където има отбивка. Следвайки нея, ще сте се качили пеша до горе за има-няма час без дори да се задъхате.
По който и път да хванете гората, ако преди това сте предупредили хижарите, те на драго сърце ще ви извозят багажа с джип, за да успеете истински да се насладите на разходката.
Всеки уважаващ себе си планинар знае, че в природата (освен, ако не сте там със състезателни цели) е желателно крачките да са съпътствани не толкова с бързина, колкото с възприятие. Така че не избирайте най-лесния вариант, времето е повече от подходящо да се предизвикате и да оставите сетивата си да ви водят. На половината път (най-късно) ще се убедите, че си е струвало. Макар леко изморени, до „Фенера“ ще стигнете с поне една торба грижи по-малко.
Близо до хижата се намира връх Кози грамади с тракийско и средновековно селище със светилище, раннохристиянски храм, крепостни стени, останки от дворец. От хижата се открива прекрасна гледка към цялата Розова долина, билото на Средна гора и Стара планина. А от връх Фенера – панорама към Родопите, Рила и Пирин.
Всичко това и още много интересни факти ни разказа Петко, познат на всички като „Гарвана“. Той е една от най-емблематичните фигури в българското планинарство и човекът, който е цяла съкровищница от знания за гостите на „Фенера“ от близо 30-40 години.
Дори да ви вижда за пръв път, Петко ще ви посрещне сякаш сте дългогодишни приятели, от онези, най-близките. Топлото отношение бива допълнително подсилено от вкусния боб с манатарки и горещия чай от ароматни билки, събрани от поляните около хижата.
Хората като Гарвана са изчезващ вид. Те носят романтиката на пешеходния туризъм и любовта към планината. След досега с подобни личности дори и най-големият песимист започва да вярва в доброто у човека.
Хижа „Фенера“ датира от 1955 година и белезите на времето несъмнено са дали отражението си върху нея. Лишена от нужната финансова подкрепа, тя никога не е била изоставяна, макар и често съществувайки на ръба на оцеляването.
- Мястото е преживяло доста, нали?
Тук идват хора, които взимат хижата под наем, след това я изостават, а аз се качвам, за да я спасявам. Жертвам мене си, за да не я изгубим, защото тази хижа е уникална. От 30 – 40 години я пазя така да не я съсипят, както заминаха 4 други хижи – „Барикадите“, „Чивира“, „Пресаница“, „Голям Богдан“ изгоря. Мило ми е, защото от тях останаха само руини. Искам да я съхраня, напускат я като сираче, а тя заслужава да остане да живее.
- Няма ли „Фенера“ постоянни хижари?
Такива бяха наемателите, но те стоят 1-2 години или 4-5, не я разбработват, мислят, че ей така ще забогатеят. Накрая аз се захванах и сега си помагаме с още един човек. Започнахме да правим навеси, сменяме дограмата, слагаме солари, понеже няма ток, абе оттук-оттам я стягаме. Капацитетът е 58 места леглова база, има мегдан за повече, но иска време да се освежи. Въпреки трудностите – хижата е специална, ненапразно траките са избрали мястото, на което се намира. Наблизо има много разкопки, светилища, жертвеници – Кози грамади, селата Каравелово и Климент, вижда се оттук Карлово, Сопот, Триглав, Купена, Ботев, Казанлък, Бузлуджа, вятърните колектори, Розовата долина. Когато се качиш на Кози грамади се вижда цялото тракийско поле, почти всички градчета от Тракията – Първомай, Раковски, Пловдив, Асеновград, Хисаря, Съединение, Пазарджик.
„Върхът, който е най-близо до нас – Фенера е кръстен така заради митологията. Едно време най-много тези земи са били населявани от племето „одриси“. Имало е голямо движение към връх Алексица, там също е цъфтял животът, светилищата „Сакарка“, „Кози Грамади“. Две антични могили, които са най-високите на Балканския полуостров“, продължава увлекателно да ни потапя в атмосферата Петко Гарвана.
- Говориш с огромна любов към планината…
Понякога си оставям джипката и започвам да катеря, накъдето ми хрумне. Навсякъде скитам. Толкова много обичам природата, че не може да бъде – тя ни е родила, тя ще ни прибере. Няма местенце, където да не съм бил в Родопите, Рила, Пирин, Стара планина, навсякъде. Където и да отида обаче, все съм си у дома.
- Каква е историята на „Фенера“?
Когато е започната да се прави хижата през 1955 година, първият хижар е бил бащата на Мими Иванова. През 1961-1962 година армейският генерал Добри Джуров е докарал с хеликоптер от Военния санаториум от Хисар от почивната станция на министерството на народната отбрана посуда, одеяла, беседки, легла, всичко за обзавеждането. И си е прекарвал всяка година рождения ден на хижа „Фенера“ да празнува. Помагали са му генерал Петков от село Кръстевич и други – Кольо Мичин, Тодор Шаралиев и други. Те са се радвали искрено и са допринасяли.
- А сега намират ли се хора, които да помагат в нелеката работа по стопанисването?
Включват се мои познати, сдружение от Америка, други приятели от ВМЗ Сопот, кметове, дарители, кой както може помага, за да процъфти мястото.
- Спомена редица забележителности, които си струва да се посетят, ще ни стигне ли един уикенд да разгледаме всичко наоколо?
Ами „Кози Грамади“ е на 500 метра от хижата. Тракийската резиденция е на 800 метра от нас, там говорим за разгърната площ от 5-6 декара. Нямам думи да разкажа какво чудо е. Действието се развива от VI-VII век пр. Хр., а резиденцията е правена IV-V век пр. Хр. Има църквичка, много е интересно, трябва да се види. Когато се качиш и гледката се отваря към язовир Пясъчник. Аз тук имам дългоглед, виждам Амбарица, гледам как се разхождат хората за Добрила, Ботев. „Фенера“ не е хижа мумия, тя си кореспондира с останалите точки от България и отвъд.
- Имаш ли любим миг там горе?
Хубавият момент е всеки ден, когато видя изгрева, и вечерно време, когато гледам звездите и луната, по пълнолуние е прекрасно, а градчетата блещукат отсреща. Просто седнеш и гледаш, и гледаш, и гледаш. Всичко е хубаво тук! Това ме зарежда безкрайно. През главата ми минават какви ли не образи.
С гостите Петко споделя и една традиция, която е измислил сам. Наблизо до хижата има пещера и нарисуван вътре силует на човек. По негова заръка, когато туристите посетят камъка, те се опитват да „паснат“ на силуета, влизайки в очертанията му. След като го направят, трябва да си помислят нещо добро за своите близки, „както правим, когато палим свещичка в църквата“.
- Имаш ли си животни на хижата?
Имах прасета, които дресирах. Задавам им команда, въртят се в кръг, марш, галоп, тръст, всичко изпълняват. И всеки, който се върне, търси прасенцата. Зевс и Хера ги бях кръстил, децата им бяха рижави и съответно получиха имената Рижко и Ризка. Ходих с тях, следваха ме като кученца. Когато усетят, че изостават, бързат и ме настигат. Ако се снимаме, прасенцето вдига глава и застава най-отпред. Умни животни.
- Начинът, по който влагаш душа във всяка една ежедневна дейност тук, е повече от достоен за уважение.
По-важното като дойдат хора е да ги нахраниш духовно, духовността е от най-голямо значение. С храна, с литература, с любов към всичко, за да може този човек да се върне за втори път и да си тръгне оттук зареден. Трябва да има обмен между хората, да им създадеш впечатление. Имаме книги за впечатления. Трябва да си глобален! Има хора, които като ги питаш нещо и всякога ти отвръщат: „Нямам си идея“. Какво да искаш от някой, който му е беден речникът? Той няма какво да ти даде просто, няма виждане.
Пожелаваме ви да посетите хижа „Фенера“ възможно най-скоро. Обещаваме ви, че ще си тръгнете с отворен ум, пълно сърце и леко насълзени от умиление очи. Такава е човешката природа, преражда се всеки път, когато се докосне до един изцяло нов свят.
