Остров Северен Сентинел, разположен в Бенгалския залив, между Мианмар и Индонезия, е обитаван от изолирано племе, което никога не е било колонизирано и дори не е осъществявало контакт с външни хора, пише „Вeyondblindfold“.
Тези хора са едно от последните племена от Каменната ера, останали на Земята, чиято култура е напълно недокосната от съвременната цивилизация.
Въпреки факта, че островът официално принадлежи на Индия, никой не се осмелява да го посети и да се осъществи контакт с племето на сентинелците. Причината е крайната форма на насилие и враждебност, която местните проявяват към всеки, който някога се е опитал да слезе на брега на острова. Външните лица са нападани или дори убивани.
Контакти с местното племе на остров Северен Сентинел
През 1896 г. осъден индуист избягал от затвора, но имал лошия късмет да се озове на остров Северен Сентинел, като преди това се е придвижил с импровизиран сал. В крайна сметка трупът му е намерен няколко дни по-късно на плаж, като мъжът е имал рани от стрели, а гърлото му е било прерязано.
На 2 август 1981 г., когато корабът „Primrose“ се блъснал в риф на остров Северен Сентинел, екипажът забелязал мъже на плажа, които държат стрели и копия. Капитанът се опитал да поиска помощ посредством радиокомуникация, но така и не я получил. За щастие моряците са имали късмет да се намират достатъчно далеч от острова и са спасени с хеликоптер няколко дни по-късно.
От „Daily Mail“ разкриват, че в края на 2017 година са получили информация, че няколко рибари са се насочили към района, като седем мъже са задържани от индийската брегова охрана. Съобщава се, че един от рибарите успял да стъпи на острова в непосредствена близост до членовете на племето, но се е измъкнал невредим.
A young adventure blogger who said he was a missionary, was killed by the remote Sentinelese Tribe on North Sentinel Island. His criminal trek to the island resulted in his death and may have now doomed the previously uncontacted tribe forever.@forbes https://t.co/ZUuVbG8vkL pic.twitter.com/5vJpwb3KjS
— Jim Dobson (@TheLuxeWorld) November 21, 2018
Организацията Survival International, която защитава правата на племенните народи, описва сентинелците като „най-уязвимото общество на планетата“, тъй като е твърде вероятно те да нямат имунитет към често срещаните болести на новото време като грип и дребна шарка. Поради пълната им изолация шансовете те да бъдат погубени от епидемия са много големи, твърдят от организацията.
След унищожителното земетресение в Индийския океан през 2004 г., правителството на Индия изпрати хеликоптер, за да провери в какво състояние е племето на острова. Любопитно е, че остров Северен Сентинел и неговите жители почти не са засегнати от бедствието, докато някои близки острови са пострадали доста тежко. Когато хеликоптерът се е извисил над племето, те са хвърляли камъни и са стреляли по него.
North Sentinel Island. pic.twitter.com/aHAKSb4PDc
— The Unexplained (@Unexplained) December 4, 2014
На 26 януари 2006 г. двама мъже са били убити при нелегален риболов в района. Хеликоптер на бреговата охрана се е опитал да вземе телата им, но не е успял да кацне поради дъжд от стрели от местните жители.
Какво още се знае за племето на сентинелците?
Смята се, че сентинелците живеят на острова от цели 60 000 години! След този изумително дълъг период от време, прекарано в изолация, не е изненада, че те са толкова враждебни към външни хора, което може да се дължи и на минали конфликти с външния свят.
За да защити племето и да предотврати ненужното насилие, индийското правителство въведе закон, с който се наказва всеки, който се опита да се приближи до него на разстояние, по-малко от три мили.
Поради невъзможността да изучаваме отблизо племето и острова, ние не знаем много за тях. Смята се, че племето наброява между 50 и 400 членове и се прехранва предимно от лов и събиране на плодове и растения. Въпреки че е трудно да се наблюдава островът от въздуха поради гъстата дървесна растителност, е установено, че сентинелците не са запознати със земеделието.
Стремежът им да защитят културата си от външния свят вероятно е причината да оцелеят в изолация толкова години. Кой знае колко дълго още ще успеят да оцелеят насред океана, без да проявят и най-малък интерес към цивилизованата част на света. И може би фактът, че нямат контакт с нас е нещо хубаво.
Превод: Глория Йорданова
