Вид ларви на насекоми, хранещи се с пластмаса могат да допринесат за революция в рециклирането, съобщиха изследователите, цитирани от „BBC“. Австралийски учени откриха, че Zophobas morio – известен като суперчервей – може да оцелее на диета от полистирол. Те вярват, че ларвите на бръмбарите усвояват пластмасата чрез чревен ензим. Това може да се окаже важна стъпка за напредъка в рециклирането, смята един от авторите на изследването. Д-р Крис Ринке направи следния коментар:
„Суперчервеите са като мини инсталации за рециклиране, които раздробяват полистирола с устата си и след това го хранят с бактериите в червата си.“
Екипът на университета в Куинсланд храни 3 групи суперчервеи по различен режим в продължение на три седмици. Партидата, която яде полистирол, дори напълнява. Екипът открива, че няколко ензима в червата на супер червея имат способността да разграждат полистирола и стирена. И двете вещества са често срещани в кутии за вкъщи и други елементи като изолация и автомобилни части.
Но е малко вероятно изследването да доведе до израждане на масивни ферми за червеи, които са се развият като заводи за рециклиране. Вместо това те се надяват да идентифицират кой ензим е най-ефективен, за да може да бъде възпроизведен в мащаб за рециклиране. След това пластмасата ще бъде механично раздробена, преди да бъде третирана с ензима, се казва в изследването, публикувано в Microbial Genomics. Д-р Ринке заяви:
„Продуктите на разпадане от тази реакция могат да бъдат използвани от други микроби за създаване на високоценни съединения като биопластмаси.“
По-ранните изследвания показват, че някои видове ларви на бръмбари могат да консумират полистирол. Но това проучване прави крачка напред, обясни изследователят от Австралийския национален университет Колин Джаксън, който не е участвал в проучването. Пред Australian Broadcasting Corporation проф. Джаксън изтъкна:
„Това проучване върви дълъг път към разбирането как бактериите в червата на суперчервеите правят това на молекулярно ниво.“
„Това е важно за превода и използването на този тип подход при рециклирането.“
В международен план други изследователи вече са постигнали успех в използването на бактерии и гъбички за разграждане на пластмаси. Някои от тях обаче се питат дали подобни техники някога ще бъдат търговски жизнеспособни. Професор Джаксън е категоричен:
„Увеличаването и превеждането на изследвания като това винаги е предизвикателство, което се увеличава в областта на пластмасите от невероятния мащаб на проблема и икономиката по отношение на това колко евтин е процесът за производство на нова пластмаса.“
