„Изненадващата позиция на БПЦ ознаменува възкачването на „престола“ на новия патриарх и носи изцяло неговия почерк. Нямам спомен – като изключим изявите на отделни нейни представители – БПЦ да е излизала през този век с някаква официална позиция по светски въпрос. Но не само това – особено от заключителната част, човек остава с яркото впечатление, че сякаш декларацията е писана в някой консервативен институт или фондация и дадена на БПЦ за разпространение. Не знам дали скоро няма да бъде тържествено поставено началото на готвения отдавна консервативен политически проект – след като бе подгрят от дните на „християнското семейство“ – в храма „Александър Невски“. Хем с благословията на новия патриарх, хем с вдъхновение от името на самия храм – руски герой, отрекъл се от християнството, като приел вярата на Златната орда.“
Това пише в последната си Facebook публикация Евгений Кънев, която продължава по следния начин:
„Този маскарад – с възкресение на християнството за политически цели – е на въоръжение с новите стремежи на Кремъл да си върне загубената империя. Комунизмът като примамка за „полезни идиоти“ свърши работа през миналия век. На ход сега е обединение на „клетите християни“, страдащи и поругани от разлагащото сексуално влияние на Запада.
До войната, руската православна църква беше с претенция отново да стане пътеводител към Христа на православните християни – като българите. След началото на войната и резкия спад на авторитета й, сега тази роля е дадена на „братските“ православни църкви или на нейни храмове в чужбина, чийто брой рязко нарастна. Според разледващи журналисти – те са централа на кремълска агентура, каквато стават руски емигранти, но и вярващи православни от съответната страна. Особено фрапиращ – само напомням – беше случаят със затварянето на руската църква в София. Въпреки че тя би трябвало да е под управлението на БПЦ, Кремъл директно я заключи и не даде шанс на нашия клир да се заяви.
В какво се състои пропагандата с християнството?
Борбата за „християнска Европа“ – новия кремълски проект за ЕС.
Звучи чудесно за вярващите и … неосведомените. Та кой би бил против учението на Христа? Или за „християните“, които цитират десетте Божи заповеди? И т.н.
Европа – обаче – днес е най-доброто място за живеене в света, благодарение на Просвещението, а не на християнството. Толерантността към различието е в сърцевината на мира и демокрацията. А те станаха възможни, когато Човек стана център на Вселената. Правата на човека са основополагаща ценност в Хартата на ООН.
Разбира се, в сърцевината на тези ценности е Божията любов към Човека и учението на Исус Христос. Но именно за връщането към неговите корени – и срещу стремежа за владичество върху човека от католическата църква – Мартин Лутър пише на 31.10.1517 г своите 95 тези. Защото е било много изгодно на църквата да използва
Религията за покорство на миряните, а владетелите – на поданиците.
Как днес да налагаме християнската религия като ценности в политиката след като огромна част от населението са атеисти, а друга – изповядваща други религии?
Затова е именно светската държава – равенството може да е единствено пред закона за всички. Да, може и трябва законите да са в полза на всеки, а не на отделен човек. Да, трябва етиката да се базира на десетте Божи заповеди (commandments), които християните приемат от Стария Завет. И законите трябва да ги въплъщават.
Но използването на християнството за политически цели води единствено до християнски фундаментализъм и вместо любов към другите, насърчава омраза към различните. А кодът на светското общество е съвсем друг – спазват ли законите другите, а не дали споделят нашата вяра.
Законът е този, който въплъщава обществените морални норми. И у нас най-добре разбираме това.“
