Сара Милена е едва на 20 дни, пише „Асошиейтед прес“. Майка ѝ Таня Ерера живее с родителите си, които издържат прехраната на еквадорско домакинство, където печелят от 5 до 7 долара на ден, за да изхранят петима възрастни и да издържат новодошлите. Този доход се разполовява с надеждата да нахрани възрастните два пъти на ден: кафе с хляб, когато има, сутрин и чиния ориз вечер, или може би не.
Родом от андската провинция Котопакси, семейството живее в столицата от няколко години и само от време на време успява да си купи пилешко месо. Бебето е на кърма.
Ервин Ронкило, секретар на правителствената програма „Еквадор расте без недохранване“, обясни, че детското недохранване е хронично сред 18-те милиона жители на Еквадор. Вижда се навсякъде, но удря най-силно в селските райони и сред коренното население на страната.
Еквадор е с втория най-висок процент на хронично детско недохранване в Латинска Америка след Гватемала. Според Детския фонд на ООН едно на всеки три деца в Еквадор страда от недохранване. От тях 40,7% са коренно население, въпреки че то съставлява само 7% от населението. В малко над 1/5 от случаите на недохранване, е засегнато обучението на децата.
Нейри Еспиноса, майка, изоставена от партньора си, която живее в отдалечения квартал „Писули“ в Кито, сподели, че децата ѝ, на 8 и 4 години, обикновено не ядат месо. И двете изглеждат по-малки поради ниския си ръст и значителната слабост на най-малкото момиче, която са издайнически признаци на недохранване. Понякога могат да си позволят малко пиле, но не често, призна Еспиноса. Ето какво каза още тя:
„Трудно е да си намеря каквато и да е работа (като домашен работник), още по-лошо след пандемията.“
Моника Кабрера, семеен педагог към Министерството на социалното приобщаване, е назначена в квартал „Камал Метрополитано“ в южния край на Кито, високорисков район, където е била ограбвана няколко пъти. Въпреки това тя обикаля домовете на поне 25 млади майки, сред които има и две непълнолетни на 15 и 17 години. Нейната работа е да ги подкрепя, докато са в майчинство и след това – докато детето навърши 1 година. Кабрера казва, че най-бедните в града обикновено са местни мигранти от селските райони, които изкарват прехраната си с рециклиране на боклук, правене на тухли или работа като улични търговци.
„Тези, които имат повече, имат лукса да ядат два пъти на ден.“, изтъкна тя, но добави, че познава семейства, които ядат само веднъж дневно, а понякога дори и това хранене липсва.
В последния си доклад УНИЦЕФ излезе с данните, че 50% от еквадорските домакинства с деца са имали затруднения да си набавят необходимата храна през 2021 г. поради пандемията. В резултат на това 27% от децата са имали компрометирано развитие поради хронично недохранване, споменава агенцията.
В допълнение към липсата или недостига на храна, 72,3% от децата нямат основни услуги за детското развитие, като здравеопазване и образование, отчита УНИЦЕФ.
Правителството на президента Гилермо Ласо, консервативен бивш банкер, обеща да се бори с хроничното недохранване, като изразходва 350 милиона долара годишно за подобряване на здравеопазването, семейството, образованието и консултантските услуги.
Част от тази подкрепа се превръща в месечна стипендия от 50 долара за Таня Ерера, майката на бебето Сара Милена. За да получи парите, тя се ангажира да присъства на всички дейности за издръжка на дете, на които е призована. Майчинството отлага, може би окончателно, мечтата на Херера да стане войник. Сега тя се надява един ден да се върне към предишната си тежка работа в занаятчийска фабрика за картофи и пържени банани.
Катрин Гуалотуня живее в калдъръмен дом, изработен от дърво и пластмаса, намиращ се на ръба на дере в Замбиза, провинциален град североизточно от Кито. Интензивна влажност изпълва бараката, която е не повече от 25 квадратни метра (270 квадратни фута). Няма прозорци, само врата, покрита със завеса.
„Това е, че проломът се отдръпва и ние сме бездомни, затова сме тук“, заяви тя, държейки 4-месечната Арлет Полет в скута си. Жената добави:
„Бяха четири много уморителни месеца, но красиви. Щастливи сме с момичето.“
Но появата на бебето означава нови разходи за едно вече закъсало семейство. Майка ѝ дава, каквото може от продажбата на улична храна в парк в центъра на Кито. Баща ѝ работи като чистач в общината.
Гуалотуня работи върху дипломната си работа, необходима, за да се дипломира като технолог по индустриална механика. Седейки в тесния си дом, тя сподели, че най-голямото ѝ желание е „да има пари, за да се махне оттук и да построи малка къща“.
