И парите за наука бяха пренасочени към земеделците? Последва отворено писмо

Документът е от координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от НПКНИ

0
14
Отворено писмо
Отворено писмо. Снимка: Архив

Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура /НПКНИ/, разпространиха отворено писмо до Министерски съвет, Парламента, еврокомисаря Екатерина Захариева, просветното министерство и медиите, във връзка с твърденията, че всички пари от Бюджет 2024 г., предвидени за „дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта“ в размер на 33 916 375 лв, са пренасочени към Държавен фонд „Земеделие“ за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани. В позицията им пише:

Пишем Ви във връзка с Постановление № 407/22.11.2024 на МС, с което всички средства от националния бюджет на Република България за 2024 г., предвидени за „дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта“ в размер на 33 916 375 лв, са пренасочени към Държавен фонд „Земеделие“ за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани. Изпълнението на това постановление ще засегне драстично работата на научните инфраструктури, които правят възможни съвременните фундаментални и приложни изследвания в областта на медицината, науките за живота, физиката, химията, екологията, както и в хуманитарните и социалните науки. Това ще доведе до трайни и сериозни последствия като:

  • Нанасяне на силен удар върху иновационния капацитет на България и върху развитието на българската икономика, базирана на наука и иновации.
  • Силно затруднена реализация на важната за страната „Иновационна стратегия за интелигентна специализация“, приета от МС и ключова за интегрирането на българската икономика към политиките на ЕС.
  • Разширяване на пропастта между нас и останалите страни-членки на ЕС, сред които България се нарежда на предпоследно място по общ иновационен индекс.
  • Невъзможност за изпълнение на планирани дейности за модернизацията на отдавна морално остарялата научна инфраструктура на територията на страната.
  • Невъзможност за реализация на планирани дейности за интеграция на българското изследователско пространство с водещите достижения в света за следващите години.
  • Повечето от инфраструктурите са част от Европейски научни инфраструктурни консорциуми (ERIC). Ето защо изпълнението на постановлението ще доведе до невъзможност за реализиране на целите и задачите по множество национални и международни научни проекти и програми, използващи ресурсите, апаратурата и компетенциите на научните инфраструктури.
  • Загуба на висококвалифицирани специалисти и учени, отговарящи за поддържането и ефективното функциониране на научните инфраструктури.
  • Репутационни щети за България – страната, чийто еврокомисар отговаря именно за ресор „Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации“, спира средствата за модернизация на научна инфраструктура.

Ето защо настояваме българското правителство да възстанови изцяло средствата, предвидени за „дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта“, както бяха зададени в бюджета на Република България за 2024г.

С уважение,

Координатори на следните обекти от НПКНИ:

  • Център за съвременна микроскопия, част от Eurobioimaging ЕRIC с координатор доц. Стойно Стойнов (ИМБ-БАН).
  • Европейски център за ядрени изследвания – ЦЕРН с координатор проф. дфзн Георги Райновски, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.
  • Национален университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания, обвързан с участието в Европейската инфраструктура за биобанкиране (BBMRI-ERIC). Координатор на консорциума, aкад. проф. д-р Ваньо Митев, (МУ-София), Координатор на националния хъб за биобанкиране (BBMRI.bg), Проф. Радка Кънева, МУ-София.
  • Националният център за високопроизводителни и разпределени пресмятания (НЦВРП) с координатор проф. Анета Караиванова (ИИКТ-БАН).
  • Научна Инфраструктура по Клетъчни Технологии в Биомедицината НИКТБ (ИНФРААКТ). Национален възел на EATRIS-ERIC и разпределена инфраструктура с координатор Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Главен координатор и национален директор на ЕАТРИС-България: проф. Росица Конакчиева, дбн, координатор на ИБИР-БАН – чл.-кор. проф. дбн Сорен Хайрабедян, координатор на ИБФБМИ – БАН – проф. дбн Албена Момчилова.
  • Национален център по биомедицинска фотоника“ (НЦБМФ) с координатор доц. д-р Христина Андреева (ИЕ-БАН).
  • Научноизследователска инфраструктура „Екстремна светлина“ (Extreme Light Infrastructure) с координатор проф. Татяна Куцарова (Институт по електроника-БАН).
  • Мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания – LTER BG, част от Европейската мрежа еLTER, с ръководител доц. Светла Братанова-Дончева (ИБЕИ-БАН)
    КЛаДА-БГ – Инфраструктура за българското езиково и културно наследство с координатор проф. Кирил Симов (ИИКТ-БАН).
  • LOFAR Българска станция на многофункционален, високо иновативен паневропейски разпределен нискочестотен радио телескоп с координатор доц. Камен Козарев (ИА с НАО-БАН).
  • Модерна изследователска инфраструктура в подкрепа на науката, културата и технологичното развитие (ИНФРАМАТ) с координатор проф. Весела Цакова (ИФХ-БАН).
  • Европейско социално изследване в България “ЕСИ за България” с коoрдинатор проф. д.с.н. Елка Тодорова (УНСС).
  • SHARE ERIC България. Национална научна инфраструктура за изследване на здравето, стареенето и пенсионирането в Европа с координатор доц. Екатерина Маркова (ИФС-БАН).
  • ХЕФЕСТ – Лабораторна инфраструктура за изследване на екстремна кохерентна светлина в средната инфрачервена и рентгеновата област с координатор доц. Иван Бъчваров Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.
  • Лабораторен комплекс към научно-технологичен парк – София Тех Парк с координатор Михаил Илиев.
  • Разпределена система от научни колекции – България – обект на НПКНИ и част от европейския проект Distributed System of Scientific Collections – DISSCO с координатор Проф. Бойко Георгиев (ИБЕИ-БАН).
  • Национална научноизследователска инфраструктура за наблюдение на атмосферните аерозоли, облаци и газови замърсители в рамките на паневропейската инфраструктура ACTRIS партньор проф. Татяна Куцарова (Институт по електроника-БАН)“

Експерт: Повишаването само на минималната пенсия изкривява модела и нарушава правата

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments