Опазването и създаването на памет за важните военни събития е повече от кауза за Борис Николов от Съюза на военноинвалидните кооперации. Той вярва, че идеята за новите военни паметници се превръща в безценен урок по история и патриотизъм.
Николов разказва, че се изграждат нови монументи, в същото време се възстановяват стари, търсят се терени и цялостно се случва всичко онова, което назад през годините не е било направено.
Примерът, който специалистът дава, е с плановете за поставяне на камбана в кула-камбанария на село Слишовци, построена преди цели 90 година. Ньойският договор оставя селото разделено на две. Едната му част се пада в България, а другата в съседна Сърбия. Така идеята на предците ни камбаната да звъни всеки път по празниците, „за да знаят, че българите от тази страна на границата не са забравили българите от другата страна на границата“, остава да чака своя ред. Причината – необходими са редица съгласувания. До тяхното случване обаче клепалото си стои отлято без да има възможност да се постави.
Сериозни проблеми се срещат и при реализирането на желанието от българска страна да се оставят паметни знаци в Северна Македония. Оттам ставаме свидетели единствено на обструкции и съпротива, допълни Иво Антонов от отбранителното министерство. Той припомни, че за свободата и независимостта на Македония са загубили живота си цели 175 хиляди българи и всеки един камък напомня за усилия и постижения, достойни за уважение.
Нови военни паметници у нас са били открити през 2020 година в Белоградчик, Добрич, село Гигинци, община Брезник. Общият брой на монументите за предходната година е 80. За изминалите 4 години пък са били осъществени 450 инициативи в тази насока, финансирани с близо 1 400 000 хиляди лева.
Пандемията от коронавирус е попречила на реализирането на плоча в чест на посрещането през 1945 година на Първа българска армия от фронта. Тя е трябвало да се постави на площад „Лъвов мост“ в столицата. Именно там преди 76 години е била издигната и арка, под която войските минавали.
