Книгата на Борис Буден „Зона на преход за края на посткомунизма“ завършва с измислен, но въпреки това актуален и трезв разказ за посткомунистическия Робинзон Крузо.
„Ако е вярно това, което Маркс пише за робинзониадите, а понякога той има право, че всяка епоха си измисля своя робинзониада, то тогава би трябвало да може да си представим и една история за посткомунистическия Робинзон Крузо.“
Борис Буден започва тази история с разказ за редакцията на мъжко списание, което минава през процесите на приватизацията и няколко пъти сменя собственика си. А когато настъпил процесът на узряване на младата демокрация, тогава могъщ западен концерн станал собственик на въпросното списание, но същият концерн бил собственик и на повечето медии със съседните страни. За стария собственик започнало да се носят легенди – едната, че живее щастлив семеен живот във вилата си в Швейцария, а другата, че е бетониран в бетонна стена.
За главен редактор е назначен журналист със солиден опит и от времето на социализма. А ролята на едно ново комерсиално списание в условията на посткомунистическа трансформация е да изгради образа на новия мъж, който е готов да поеме по пътя на икономическия просперитет и либералната демокрация, и да се освободи от всички заблуди на социализма. Този мъж трябва да е силна личност, която е готова да рискува като приема всяко ново предизвикателство.
Главният редактор назначил млада журналистка, която е завършила наскоро образованието си в престижен университет в Западна Европа, защитавайки докторски труд. Журналистката е натоварена със задача от главния редактор да пресъздаде образа на посткомунистическия Робинзон Крузо. Не след дълго време главният редактор получил първите идеи относно разказа за посткомунистическия Робинзон Крузо. Героят е млад и успешен мениджър, който пътува със самолет и претърпява злополука, но успява да се спаси на самотен остров. Благодарение на интелигентността си се справя със всички препятствия, пред които е изправен и три години по-късно е спасен.
Редакторът неодобрил предмети, които е взел Робинзон от разбития самолет – брадва, комплект за риболов, компас револвер и др. Главният редактор изброил предметите, които трябва да намери Робинзон на брега на самотния остров – вратовръзка, известна марка мъжки парфюм, фитнес уреди, писалка, телевизор и автомобил кабрио. Посочените предмети от редактора са маркови стоки, с които списанието имало договор за реклама, а задачата пред младата журналистка е да намери начин те да се впишат в историята. Само кабриото създало проблеми, но журналистката се справила с тях, като го заменила с емблема на известната марка кола, която по-късно Робинзон Крузо разменил за злато и перли със туземците.
Това създало обаче и друг проблем – Какво прави човек на самотен остров със злато и перли? Тогава на самотния остров се появил спасил се банков служител на известна западна банка, същата банка се оказва донор на медийния концерн, подпомагайки го с изгодни кредити. Банковият служител открил клон на банката на самотният остров, в който Робинзон успява да сключи страхотна сделка, продавайки перлите и диамантите и да инвестира средствата в акции. След продажбата на акциите си Робизнон успява да се сдобие с луксозна вила в Калифорния с гледка към морето. Главният редактор обаче се разочаровал от представената история и казал:
„Всичко това е много наивно. Евтини обещания за щастие. Така ли сте си представяли капитализма? Вижте вашата поскомунистическа реалност, престъпления, бедност, корупция….. И това е само прелюдя към това, което ни предстои в истинския капитализъм. Там няма да има милост, няма да има общество което се грижи за отделния индивид. Комунистите разпространиха илюзии и затова се провалиха, ние трябва да се изправи пред суровата реалност пред капитализма, такъв какъвто е в действителност.“
Младата журналистка започнала да разсъждава над думите на главния редактор. След размисъл продължила разказа и Робинзон Крузо e намерил на брега на острова вестник. Вестникът донесъл лоши новини от цивилизацията, настъпил е срив във борсите и главният герой е загубил всичките си инвестиции в ценни книжа, дори и вилата в Калифорния. Робинзон изпада в трудна ситуация.
Главният редактор не харесал отново завършека на историята, защото е прекалено песимистична и остава без кураж хората и така рискуваме отново да ги превърнем в комунисти. А кой ще спаси Розинзон от трудната ситуация, в която е попаднал, да загуби всичко? След изложената от него критика редакторът казал:
„Имам отговор на въпроса: широките маси на трудещете се.“
Писателката отговорила:
„Пак, какво е това трудещете се, за пръв път го чувам.“
А репликата на редактора е следната: „В Америка не ви ли учат на това? Явно, индивидуализъм, егоизъм и всеки сам за себе си“.
Младата журналистка помислила и казала: „Имате предвид широките маси данъкоплатци ли?“
Според младата писателка именно те трябвало да спасят Робинзон Крузо от фалит, като се откажат от част от доходите си. С вкарването на широките маси данъкоплатци островът може да излезе от естественото си състояние, защото ще има суверен, който ще се грижи за реда и спазването на закона. Могат да бъдат организирани и демократични избори и тогава не само Робинзон ще е спасен, а и демократичното бъдеще.
За главния редактор завършекът на историята е детински и наивен, но въпреки това отговаря на изискванията за целевата публика. Редакторът след време се пенсионирал и се е отдал да гледа внуците, оттегляйки се от задачата да спасява капитализма, с това бреме да се справя младото поколение. След известно време редакторът изпаднал в трудна ситуация – прелъстен от лъскавите реклами изтеглил кредит и си купил нова кола, изтеглил и още един кредит, за да плаща образованието на децата си. Един ден се запитал:
„Кой ще ме измъкне мен от трудната ситуация, ако нещо се провали?“
Излагам този разказ на Борис Буден, защото той произвежда много въпроси, на които капиталистическата система не е в състояние да даде отговор.
Капиталистическата система произвежда аполитично свръхикономизирано общество, в което думи като солидарност и емпатия все по трудно намират място. Егоизмът и индивидуализмът разглобяват демокрацията като форма на съвместно съжителство, а мисълта за другия е меркантилизирана и сведена до нивото на личния интерес. А мейнстрийм пропагандата /много често употребявана от хора, получили образованието си на Запад/ заглушава възможността да си представим един различен свят отвъд консуматорството и капитализма. Свят, в който провалите на капиталистическата система, преследваща меркантилната цел – свръхпечалба няма да се поемат от широките маси данъкоплатци, както завършва разказът на Борис Буден, а корпоративните интереси ще фалират и ще носят отговорност пред данъкоплатците за щетите, които са нанесли на финансовата сигурност, природните ресурси и др.
Защото, когато капитализмът попадне в беда, т.е в трудна ситуация, незаслужено може да разчита на широките маси данъкоплатци чрез прехвърлянето на товара. (Виж: Чомски „Прекалено големи за да фалират“). Въпросите, на които капиталистическата система няма отговор, нека да останат без отговор, но същественият въпрос е:
„Може ли посткомунистическият Робинзон Крузо да претърпи метаморфоза и да се превърне в антикапиталистически?“
Може и такава политика да е необходима в днешния ден, която да е насочена към нуждите на мнозинството от хората (данъкоплатците), а не към малцинството, в което са концентрирани ресурсите. За тази цел е необходимо поне в ключови сектори като здравеопазване и образование, грижата за човекът да суспендира икономическата изгода, защото в противен случай ще градим един свят, в който мнозинството от хората ще остане без кураж и надежда, което Борис Буден критикува през разказа на младата журналистка, отхвърляйки възможността той да завърши така.
Разказът наистина може да има друг много по-положителен завършек от идеята да натоварим мнозинството от данъкоплатците да спасяват капиталистическата система, но за целта е необходимо посткомунистическият Робизон Крузо да се трансформира в аникапиталистическа, а това може да бъде реализирано от журналист, който не е обременен от мейнстрийм разказите за светло бъдеще. И също така, не е задължително лицата на институционалната политика да са продукт на престижен Западен университет, за да представляват интереса ви.
Източник: Станислав Тодоров
