Изминалата 2020 беше необикновена година, отбелязват от Института за пазарна икономика (ИПИ). COVID пандемията обърна траекторията на българската икономика и вкара страната ни в тежка криза. В края на годината експертите от институцията отбелязват някои от основните събития и числа, които белязаха развитието на България през 2020 г.:
- Сривът. Пандемията обърна траекторията на растеж и ни вкара в рецесия. БВП се сви с 8.6% през второто тримесечие на 2020 г., инвестициите в основен капитал спаднаха с близо 11% спрямо същия период на 2019 г. “Дъното” в различните му измерения изглежда така: 94% спад на пътниците на Летище София (април), 85% спад на чуждестранните туристи (юли), 20% спад на износа, промишленото производство и продажбите на дребно (май).
- Новите безработни. За малко над месец по време на извънредното положение през пролетта над 100 хиляди души останаха без работа. От началото на лятото започна възстановяване, но към септември наетите лица все още са с над 60 хиляди по-малко от миналата година. Най-тежко бяха ударени работещите в търговията, хотелите и ресторантите.
- Мярката. Без никакви колебания, към момента стълбът на антикризисните мерки на правителството е мярката за субсидиране на заетостта, или 60/40 с бюджет 1 млрд. лева. Да припомним, че подобна мярка беше въведена и по време на предишната криза, но бюджетът й беше над 100 пъти по-нисък.
- Мораториумът. С безпрецедентен общоевропейски акт беше създадена рамка за въвеждане на частни мораториуми върху обслужването на кредити към банките. В България бизнесът и домакинствата получиха разсрочване на плащанията по кредити с общ размер от 9,1 млрд. лева. За разлика от 2008-2009 г., това до голяма степен предотврати превръщането на кризата в ликвидна и кредитна.
- Бюджетът. Два пъти по 5 милиарда – това приблизително е стойността на планираните бюджетни дефицити за 2020 и 2021 г. За пръв път в модерната си история България издаде 30-годишна емисия облигации, а благодарение на безпрецедентната парична политика на Европейската централна банка бяха постигнати немислими доскоро ниски доходности. На макрониво, основният фактор за по-високия дефицит през 2020 г. са очакваните по-ниски постъпления в бюджета – около 3,6 млрд. лв., мярката 60/40 – около 1 млрд. лв., и разходни мерки в социална сфера – увеличени пенсии, заплати в публичния сектор, допълнителни капиталови разходи и трансфери към общините.
- EС и кризата. Две числа ще останат в историята на 2020 г.: 100 млрд. евро за инструмента SURE за подкрепа на заетостта и 750 млрд. евро в плана за възстановяване ЕС от ново поколение. Преди кризата тези инструменти за фискален трансфер, създаване на нова данъчни приходи на съюза и общо поемане на дълг бяха немислими. За България рамката по всички механизми е 7,5 млрд. евро безвъзмездна помощ и 4,5 млрд. евро възможност за заеми.
- ERM 2 и банковият съюз. 1 евро = 1.95583 лева. Безспорно събитието на годината в икономическата политика. Българският лев е част от валутния механизъм ERM 2, a БНБ вече е в режим на “близко сътрудничество” с ЕЦБ, или участие в банковия съюз. Валутният борд продължава да функционира, след като за пореден път той доказа и своята устойчивост както на острите политически дебати през зимата, така и в целия период на кризата.
- Социалните услуги – 43 хил. възрастни и хора под карантина получават доставки на храна и лекарства по домовете си. Пандемията промени социалните услуги и показа, че базови услуги, които имат видим ефект на поносима цена, могат да достигнат до много по-голям брой хора. Това се случи във важен момент, в който държавата е в процес на оценка на потребностите и планиране на пълната мрежа от социални услуги в страната в дългосрочен план.
- Природен газ – диверсификация. Договорът за изграждането на Балкански поток, с капацитет от 20 млрд. куб.м. годишно, е подписан в средата на септември 2019 г. и е на стойност 2,2 млрд. лева инвестиция, а в края на 2020 г. проектът е почти завършен. Същевременно изграждането на газовия интерконектор между България и Гърция, с капацитет от 3-5 млрд. куб.м. годишно и прогнозна цена около 430 млн. лв., продължава да се отлага.
- Електроенергия – либерализиране. От есента на 2020 г. над 300 хил. компании са задължени да излязат на свободния пазар на електрическа енергия. Бизнесите разполагат с гратисен период до края на юни 2021 г. да изберат търговец на свободния пазар, а ако не го направят, ще бъдат прехвърлени към доставчик от последна инстанция, където цените са наказателно високи. Това е поредната, макар и закъсняла, стъпка към пълното либерализиране на пазара на електрическа енергия, макар че остава най-голямото предизвикателство – извеждането на домакинствата на свободния пазар.
