Новото изследване „Регионални профили 2024“ на Института за пазарна икономика представя мащабен анализ на икономическото и социалното развитие на 28-те области в България. Докладът разглежда над 80 индикатора, които показват реалната икономическа картина и социалните условия в страната, като предоставя важна информация за политиците, бизнеса и гражданите.
Икономически растеж, воден от малки области и София
Изследването показва, че някои по-малки области в България продължават да растат икономически, което води до лек спад в дела на София в общия брутен вътрешен продукт /БВП/. Въпреки това, столицата остава водеща с 41% от БВП на страната за 2022 г., следвана от Пловдив /6,5%/ и Стара Загора /6,2%/, където енергийният сектор играе важна роля. Туризмът също подпомага икономиката във Варна и Бургас, докато индустриалното развитие дава тласък на периферията на София.
Разлики в сектора на услугите и индустрията
Услугите са водещ сектор в столицата и черноморските области, където съставляват основния дял от добавената стойност. В Пловдив секторът на услугите достига 60% от местната икономика, докато Стара Загора и Враца продължават да разчитат на индустрията. Слабо развитите области, като Силистра, остават зависими от селското стопанство, което допълнително подчертава регионалните различия. През 2022 г. инвестициите на човек от населението са най-големи в София, достигайки близо 8,8 хил. лв.
Пазарът на труда и различия в заетостта
Въпреки растежа на пазара на труда през 2023 г., някои региони отчитат спад в заетостта. Областите Враца и Ловеч регистрират най-голямо намаление, докато Плевен и Сливен отбелязват увеличение от над четири процентни пункта. Безработицата остава ниска в София и Варна, но се задържа висока във Видин и Монтана, където средната заплата е значително по-ниска от тази в столицата. Разликите в доходите и заплатите в страната се задълбочават, като в София средната заплата е 3129 лева, а в Благоевград – едва 1519 лева.
Демографски показатели и миграция
Миграцията към икономически по-развитите региони, като Кърджали, Бургас и Варна, подобрява демографските показатели в тях, докато Видин и Монтана продължават да губят население. Високата смъртност и застаряващото население допринасят за задълбочаването на демографските проблеми в изоставащите области.
Необходими мерки за намаляване на неравенството
Изследването „Регионални профили 2024“ на Института за пазарна икономика подчертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните различия и осигуряване на социално-икономическо сближаване.
