В цяла Европа признаците на бедствие се множат, докато войната на Русия в Украйна продължава, пише „Асошиейтед прес“. Хранителните банки в Италия хранят повече хора. Германските служители спират климатизацията, докато подготвят планове за ограничаване на природния газ и рестартиране на въглищните централи.
Гигантска комунална компания иска помощ от данъкоплатеца и може да има още. Мандрите се чудят как ще пастьоризират млякото. Еврото падна до 20-годишно дъно спрямо долара, а прогнозите за рецесия нарастват.
Тези точки на натиск са признаци за това как конфликтът — а Кремъл постепенно задушаващ природния газ, който поддържа индустрията да жужи — провокира енергийна криза в Европа и повишава вероятността от потапяне обратно в рецесия, точно когато икономиката се възстановяваше от пандемия от COVID-19.
Междувременно високите енергийни разходи, подхранвани от войната, са в полза на Русия, основен износител на петрол и природен газ, чиято гъвкава централна банка и години опит в живота със санкции стабилизираха рублата и инфлацията въпреки икономическата изолация.
В дългосрочен план обаче икономистите прогнозират, че Русия, въпреки че избягва пълен крах, ще плати висока цена за войната: задълбочаване на икономическата стагнация чрез загубени инвестиции и по-ниски доходи за нейния народ.
Най-неотложното предизвикателство пред Европа е по-краткосрочният план: битка с рекордната инфлация от 8,6% и преминаване през зимата без осакатяващ недостиг на енергия. Континентът разчита на руски природен газ, а по-високите цени на енергията се дължат на фабриките, разходите за храна и резервоарите за гориво.
Несигурността тежи върху енергоемките индустрии като стоманодобивната и селското стопанство, които могат да се сблъскат с ограничаване на природния газ за защита на домовете, ако кризата се влоши.
„Molkerei Berchtesgadener Land“ – голям кооператив за млечни продукти в германския град Пидинг край Мюнхен, е натрупал 200 000 литра (44 000 галона) мазут, за да може да продължи да произвежда енергия и пара за пастьоризиране на мляко и поддържане на студено в случай, че турбинният генератор, чрез който електричество и природен газ стигат до него, бъде изключен. Това се явява критична предпазна мярка за 1800 фермери, чиито 50 000 крави произвеждат милион литра мляко на ден. Дойните крави трябва да се доят всеки ден и спирането би оставило този океан от мляко без място къде да отиде.
„Ако мандрата не функционира, тогава и фермерите не могат“, категоричен е управляващият директор Бернхард Пойнтнер. Той добавя:
„Тогава фермерите ще трябва да изхвърлят млякото си.“
За един час мандрата използва еквивалента на електричество за една година за дома, за да поддържа до 20000 палета мляко студено. Мандрата също се е запасила с опаковки и други консумативи, за да предпази доставчиците от недостиг на енергия:
„Имаме много складирани … но това ще продължи само няколко седмици.“
Икономическите неволи също се появяват на масата за вечеря. Потребителски групи изчисляват, че едно типично италианско семейство харчи 681 евро (долара) повече тази година, за да се изхранва. Дарио Богио Марзет, президент на Хранителната банка на Ломбардия, която обединява десетки благотворителни организации, които управляват кухни за супи и предоставят основни продукти на нуждаещите се, направи следния коментар:
„Наистина сме загрижени за ситуацията и непрекъснатото увеличаване на броя на семействата, които подкрепяме.“
Той обясни, че месечните разходи на едно семейство са се увеличили с 5000 евро тази година. Джесика Лобли, самотна майка на две деца от парижкото предградие Gennevilliers, обръща голямо внимание на растящите цени на хранителните стоки. Тя е намалила консумацията на мляко и кисело мляко и се е отказала от употребата на „Нутела“ или маркови бисквити. Лобли, която печели между 1300 и 2000 евро на месец, работейки в училищна кухня, признава:
„Ситуацията ще се влоши, но трябва да ядем, за да оцелеем.“
Месечният бюджет на жената за храна от 150 до 200 евро е паднал до 100 евро през юни. Тя е на мнение, че семейството ѝ не яде толкова много през лятото, но се тревожи за септември, когато ще трябва да купи училищни пособия за 15-годишната си дъщеря и 8-годишния си син, което допълнително намалява бюджета ѝ.
Френският президент Еманюел Макрон съобщи, че правителството има за цел да спести енергия, като изключи общественото осветление през нощта и ще предприеме и други стъпки. По същия начин германските власти молят хората и бизнеса да пестят енергия и да нагласят по-пестящи режими за отопление и климатизация в обществените сгради.
След това Русия прекъсна и намали природния газ за дузина европейски страни. Освен това беше спрян основен газопровод за планирана поддръжка миналата седмица и има опасения, че потоците през Северен поток 1 между Русия и Германия няма да стартират работа отново.
Най-големият вносител на руски газ в Германия „Uniper“ поиска помощ от правителството, след като беше притиснат между рязко покачващите се цени на газа и това, което му беше позволено да таксува на клиентите.
Карстен Бжески, главен икономист за еврозоната в банка ING, прогнозира рецесия в края на годината, след като високите цени подкопават покупателната способност. Дългосрочният икономически растеж на Европа ще зависи от това дали правителствата ще се заемат с огромните инвестиции, необходими за прехода към икономика, основана на възобновяема енергия. Бжески изрази следното мнение:
„Без инвестиции, без структурна промяна единственото, което остава, е да се надяваме, че всичко ще работи както преди – но няма да стане.“
Докато Европа страда, Русия стабилизира обменния курс на рублата, фондовия пазар и инфлацията чрез обширна държавна намеса. Руският петрол намира повече купувачи в Азия, макар и на намалени цени, тъй като западните клиенти се отдръпват. След като беше ударен със санкции заради превземането на украинския Крим през 2014 г., Кремъл изгради икономика-крепост, като поддържаше дълга нисък и принуждаваше компаниите да доставят части и храна в Русия.
Въпреки че чуждестранни предприятия като ИКЕА са затворени и Русия е просрочила външния си дълг за първи път от повече от век, няма усещане за предстояща криза в центъра на Москва. Заможните млади хора все още ходят на ресторанти, въпреки че магазините на Uniqlo, Victoria’s Secret и Zara са затворени в 7-етажния мол „Европейски“.
Наследникът на McDonald’s, „Vkusno-i Tochka“, сервира повече или по-малко идентична храна, докато бившият „Krispy Kreme“ в мола е ребрандиран, но продава основно същите предложения.
В по-малко заможните провинции София Суворова, която живее в Нижни Новгород, на 440 километра (273 мили) от Москва, е усетила натиска върху семейния бюджет.
„На практика вече не поръчваме храна за вкъщи“, издаде тя, докато пазаруваше в супермаркет.
„Преди беше много удобно, когато имаш малки деца. По-рядко ходим на кафенета. Трябваше да намалим някои развлечения, като концерти и театри; опитваме се да запазим това за децата, но се наложи възрастните да го забравят.“
Икономистите изтъкват, че обменният курс на рублата е по-силен спрямо долара, отколкото преди войната – и намаляващата инфлация представляват подвеждаща картина. Правилата, които не позволяват на парите да напускат страната и принуждават износителите да обменят по-голямата част от чуждестранните си приходи от петрол и газ в рубли, са манипулирали обменния курс.
А темпът на инфлация „частично е загубил значението си“, пише в неотдавнашен анализ Янис Клуге, експерт по руската икономика в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността. Това е така, защото не отчита изчезващите западни стоки, а по-ниската инфлация вероятно отразява спадащото търсене.
Около 2,8 милиона руснаци са били наети в чуждестранни или смесени фирми през 2020 г., според политолога Иля Матвеев. Ако се вземат предвид доставчиците, около 5 милиона работни места, или 12% от работната сила, зависят от чуждестранни инвестиции. Чуждите компании може да намерят руски собственици, а протекционизмът и пренасищането с държавни работни места ще предотвратят масовата безработица. Но икономиката ще бъде много по-малко продуктивна, смята Клуге, „което ще доведе до значителен спад в средните реални доходи“.
