Икономиката на САЩ се намира в неудобна и болезнена ситуация. Също така и объркваща. Икономическият растеж изглежда се забавя, продажбите на жилища спадат, а икономистите предупреждават за потенциална предстояща рецесия. Потребителите обаче продължават да харчат щедро, компаниите продължават да отчитат печалби, а икономиката продължава да създава стотици хиляди работни места всеки месец. На фона на всичко това цените достигнаха до най-високите си нива от четири десетилетия насам, а Федералният резерв отчаяно се опитва да потуши инфлационния тласък с по-високи лихвени проценти. Това оскъпява заемите за домакинствата и предприятията.
Федералният резерв се надява да постигне тройната цел на централното банкиране – да забави дейността на икономиката достатъчно, за да ограничи инфлацията, но без да причинява рецесия. Много икономисти се съмняват, че това може да бъде осъществено лесно и без сериозно последици. Рязкото нарастване на инфлацията най-често е страничен ефект от бързо развиваща се икономика, а не от настоящия слаб темп на растеж. Днешният икономически момент навява мрачни спомени за 70-те години на миналия век, когато драстичната инфлация беше съчетана с бавен икономически растеж. Това доведе до появата на нов грозен термин: стагфлация.
Съединените щати все още не са постигнали стремежа на Федералния резерв. Въпреки че растежът изглежда се забавя, пазарът на труда все още изглежда доста активен. Потребителите, чиито разходи формират близо 70% от икономическата продукция, продължават да харчат, макар и с по-бавни темпове. Ето защо икономистите се намират в „неизследвана досега територия“. Те нямат опит в анализа на икономическите щети от глобална пандемия. Резултатите им постигнати до момента са незадоволителни. Те не успяха да предвидят бързото възстановяване на икономиката от рецесията през 2020 г , нито пък бурната инфлация, която тя отприщи. Дори след като инфлацията се ускори през пролетта на миналата година, председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл и много други експерти омаловажиха ценовия скок като „преходна“ последица от смущения в предлагането, която скоро ще отшуми. Обаче не стана така.
Сега централната банка се опитва да навакса. От март насам тя повиши 3 пъти основния си краткосрочен лихвен процент. Миналия месец Федералният резерв повиши лихвения процент с три четвърти процентни пункта, което е най-голямото му увеличение от 1994 г. насам. Очаква се утре Комитетът за определяне на политиката на Федералния резерв да обяви ново повишение с три четвърти пункта. Икономистите се опасяват, че след като подцени инфлацията, Федералният резерв ще реагира прекалено остро и ще повиши лихвите, което ще застраши икономиката. Те предупреждават да не се въвеждат прекалено агресивни мерки в областта на кредитирането.
Някои икономисти предвиждат ново свиване на икономиката през второто тримесечие на тази година. Ако това се случи, страховете от рецесия ще се засилят още повече. Едно от неофициалните определения за рецесия са две поредни тримесечия на спад на БВП, но най-признатият авторитет е Националното бюро за икономически изследвания, чийто Комитет за определяне на бизнес цикъла оценява широк спектър от фактори, преди да обяви края на икономическата експанзия и началото на рецесията. Експертите, работещи там, определят рецесията като „значителен спад на икономическата активност, който засяга цялата икономика и продължава повече от няколко месеца“.
При всички случаи икономическият спад през тримесечието януари-март изглеждаше по-лош, отколкото беше в действителност. Увеличаващият се търговски дефицит, отразяващ големия апетит на потребителите за внос, намали растежа през първото тримесечие с 3,2 процентни пункта.
Спадът на фирмените запаси след края на празничния сезон допринесе за допълнителни 0,4 процентни пункта. Потребителските разходи, измерени със скромния годишен темп от 1,8% от януари до март, все още нарастват. Според изследователската група „Conference Board“ през юни оценката им за икономическите условия след шест месеца е достигнала най-ниската си стойност от 2013 г. насам.
