Инфлацията ще продължава да нараства, като следва тенденцията за повишение на цените на петрола, природния газ и въглищата на международните пазари, каза за Искра.бг икономистът Румен Гълъбинов. Той отбеляза:
„Потреблението на енергия глобално ще расте и за съжаление ще растат и цените. В резултат на растящите цени на горивата и на електроенергията логично се увеличава и инфлацията. Когато се увеличава цената на тока, се повишават и производствените разходи и цените на повечето стоки и услуги. Скъпият ток повишава производствените цени и се потвърждават засилващите се притеснения за нарастваща инфлация през следващите месеци. Продължава да има обективни причини за инфлацията в България да расте, като сериозното увеличение на цените на електроенергията може да доведе и до забавяне на икономиката.„
Икономистът прогнозира, че очакванията са цената на водата от следващата година да се увеличи във връзка с новите цени на електроенергията и горивата. Той е категоричен, че инфлацията ще стане около 5% до края на годината. Според него за решаването на проблемите с инфлацията и високите цени са необходими колективни усилия и подходящи мерки. Гълъбинов посочи:
„Чрез подходящи икономически и социални политики е възможно да се абсорбира шока от покачващите се цени с мерки за доходите и за социално подпомагане. Възможно е да се направят данъчни облекчения, като например се намали ДДС-то наполовина от 20% на 10% върху електроенергията през зимните месеци. Освен това може да се увеличат енергийните помощи на повечето енергийно бедни домакинства и да се подпомогнат и фирмите с енергийни субсидии. Добре е да се помисли за намалени и диференцирани ДДС-ставки на храните в магазините и на лекарствата в аптеките, като се ползва опита на други европейски страни.„
Румен Гълъбинов уточни, че държавата може да определи и максимални надценки на стоките от първа необходимост в малката потребителска кошница, като процент от доставената им цена. Той смята, че е нужно да има социални енергийни помощи, като част от сметките за ток и за домакинствата, а не само за фирмите. Икономистът обясни:
„Нека да продължи мярката за запазване на заетостта 60/40, така че в пълна степен от мярката да могат да се възползват фирми със спад на оборота. Регламентираната подкрепа от страна на държавата да е в размер на 60% от дохода и осигурителните вноски на всяко заето лице в предприятия, чиито приходи от продажби са намалели с 20%, като държавата да продължи да подкрепя работодателите за запазване на заетостта поне до средата на 2022 година.“
Икономистът посочи, че още не е сигурно дали ще се получат някакви пари авансово по Плана да възстановяване и устойчивост до края на годината. Той е категоричен, че икономиката ни не е толкова уязвима, защото имаме Валутния борд, като трябва да поддържаме фискалния си резерв на адекватно ниво.
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.
