„В регламента на ЕС се подчертава, че битовите потребители и микро и средния бизнес трябва да минат на регулирани цени и предвидимост. Това изисква приемане на специално законодателство. Най-важното е механизъм за разпределение на акумулираните средства, които се изземват от свръхпечалбите. Инфлацията за малката потребителска кошница и продуктите от първа необходимост е между 40 и 50%.“
Това заяви икономистът Мика Зайкова. Според нея политиците трябва да дадат определение за енергийна бедност. По думите й така ще се прецени обхватът на хората, които трябва да бъдат субсидирани с компенсации. Икономистът е категорична, че няма механизъм за преразпределение на иззетите свръхпечалби.
„Нямаме необлагаем минимум, в джоба на хората с минималната заплата влиза само 530 лева. При издръжка 1270 лева и при повишаване на цените, как да се справи човек“, коментира Зайкова пред „NOVA“.
Васил Велев от АИКБ смята, че е спешно въвеждането на регламента за справяне с високите цени на електроенергията. Според него трябва да се приемат местни решения за всяка страна от ЕС. По думите му е необходимо да се удължат програмите за компенсиране на високите цени поне до 30 юни 2023 година. Той отбеляза:
„Трябва и да въведе мерки и стимули за намаляване на потреблението и ефективни енергоизточници. Бизнесът подкрепя проекта за удължителен закон за бюджета.“
По думите му от 633 хил. потребители на свободния пазар на ток, само 1000 са големите предприятия.
„В момента и след компенсациите, получаваме енергия на цена 25% по-висока от средната за ЕС. 15% е ръстът на възнагражденията средно при ръст на производителността 3%“, разкри Велев.
Той каза, че инфлацията от 1 януари 2019 до 30 септември 2022 година е 26,9%, докато издръжката е със 112% ръст. Велев отбеляза, че при сегашната ситуация приходите растат едва с 43%.
