Какви са критериите за приемане на еврото? Те са дефинирани в Договора от Маастрихт, а именно:
– Критерий за ценова стабилност, според който средният темп на инфлация не надвишава с повече от 1,5% средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;
– Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;
– Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;
– Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент да не превишава с повече от 2% средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;
– Участие на националната валута във валутно-курсовия механизъм за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс към еврото.
Дали България изпълнява критериите за влизане в еврозоната и дали ще бъде приета на 1 януари 2025 година?
Отговорите на тези въпроси потърсихме от икономиста Румен Гълъбинов. Той каза пред Искра.бг:
„Бюджетният дефицит от 3% е макроикономическия показател, който е много важен и в който трябва да се вместим. Другият важен показател продължава да бъде инфлацията. Европейската централна банка отчете, че за октомври тази година инфлацията в еврозоната е слязла на 2,9%, а в България за същия период на годишна база е 5,8%, т.е. ние двойно продължаваме да бъдем над инфлацията в еврозоната.“
„Инфлацията у нас се дължи на комплексни фактори. От голямо значение е политиката на Европейската централна банка, която увеличава лихвите и по този начин сваля до голяма степен инфлацията в еврозоната. Така помага и на нас да свалим инфлацията, въпреки че не сме членове на еврозоната, но сме с фиксиран курс на еврото. В общи линии следваме тези движения и като инфлация, и като лихвени проценти, заедно с тези държави, които са в еврозоната. При всички положения трябва да сведем нашата инфлация по-близко да средната в еврозоната, а не да бъде 2 пъти по-висока“, подчерта икономистът. Според него точно заради критериите на инфлация, „рискуваме пак да ни бъде отказано влизането в еврозоната“.
„По отношение на дълг-държавно управление към Брутен вътрешен продукт /БВП/, ние сме на много добро ниво – под 25%. Въпросът е с новите заеми и лимити, които ще се взимат и определят да запазим възможността разумно и рационално да си обслужваме тези дългове. Да нямаме затруднение в текущото им плащане на главници, на лихви и т.н., и в същото време да си развиваме икономика“, посочи икономистът.
По думите на Гълъбинов ЕК ни дава по-ниски нива на растеж, отколкото е предвидено за следващата година за ръст на БВП. Според него в този смисъл България гледа по-оптимистично към приходите и към ръста на икономиката за 2024 година.
