„По бюджета, за съжаление разговорът отново е „принципен“, или политически /с обвиненията популизъм/ или доктринерски /опасността от излизане от матрицата на рестриктивната политика/, а не адресира конкретните проблеми в България и причините защо през държавния бюджет правителството да се опитва да намали социалното неравенство и да увеличи доходите. Мога да споря с тезата, че това е забранена лява политика. Когато неравенствата стига рекордни равнища, вече не можете да провеждате никаква политика – влизате в период на разпад. Това е важно, защото постигнатите дисбаланси в тази област не само лишава обществото от минимални равнища на кохезия, без които няма как да се провеждат солидарни политики. Всъщност един от проблема е плоският данък, но един от аргументите му е високите административни разходи и корупционен потенциал на подоходния данък. Тук е първата ми бележка – с тази мантра за неспособната данъчна администрация трябва да приключим. Могат и си вземат парите все по-добре.“
Това посочва анализаторът Илиян Василев във Facebook във връзка с Бюджет 2024 г. Според него по-големият проблем е не попълването на хазната с достатъчно, а ефективното и справедливо разходване. От 2024 г. ще се вдигне данък печалба до 15% – минималния глобален данък – и това би трябвало да увеличи приходите в хазната – около 200 милиона лева. По думите на експерта на пръв поглед България се отказва от едно от малките си предимства – ниските данъци, „но това винаги е било фейк теза – важни са не номиналните, а реалните ставки“. Василев смята, че важното е матрицата за признаване на разходи, да бъде сравнима с тази в западните държавни, в противен случай ако се погледне процентът на всички разходи, които плаща бизнес ще се окаже, че сме зле. Публикацията му продължава по следния начин:
„Разбирам логиката при тези кризи – COVID, войни – и високи темпове на инфлация при ниска база на доходи, че правителството логично иска да качи прага на социална защита. Това е ОК. Кое не е ОК – отворена икономика сме и по-високите доходи, особено като се отчете обстоятелството че големите крупнооборотни търговски вериги са чуждестранни и финансовите потоци основно отиват за подкрепа на чужди производители – няма как да твърдим, че по-високите минимални доходи ще отидат да стимулиране на растежа.
Второ, проблемът у нас е, че близо 300 хиляди души не искат да работят /или поне не на светло/, и като прибавим към отрицателната демография и още по-голямото свиване на работната сила, идва следващият огромен проблем – българската икономика и инвестции – ключовите фактори на растежа – се свиват драматично и тенденциите са ужасяващи. Нямаме имиграция, тезата с връщащите се българи и повече пожелателна – не се вижда решение. Вързахме се по-глупава теза, че икономиката може да се гради само върху услуги, без индустрия.
Неслучайно големи компании изнасят инвестициите си от страната.
Трето, все по-голяма част от българския бизнес се съобразява с конкуренция, защото зависи от извън пазарни фактори – основно субсидии – наши и европейски. Тяхното лоби – на субсидирания капитализъм /говоря не само за преки субсидии, а за бизнес, който зависи от държавата и от публични средства/ в Парламента надделява над лобите на нормалните бизнес предприемачи – тези, които се развиват органично – кредити, риск, инвестиции, предприемачество и разчитат на конкуренция са нарастващо малцинство. Като гледам и този бюджет размерът на субсидиите е огромен, в допълнение в много сфери капиталовите разходи ще отидат към утвърдени /фиксирани усвоители. И така инвестициите от бюджета отново не раждат конкуренция.
Бюджетът може да омекоти неравенставта, но не може да създаде устойчив растеж. Ето тук е слабото място, не толкова в идеологическите разминавания. А обвиненията че Асен Василев е ляв и популист трябва да отчетат, че след 25 години рестриктивни политики, сме на дъното на Европа по развитие и на едно от челните места по дълг към БВП.
Проблемът не е, че ще напуснем спасителния бряг на рестриктивните политики, а че нямаме ефективен начин за стимулиране растеж през потребление и инвестиции при текущата матрица на българския бизнес. Виж инфлацията ни е гарантирана. Това малко ми прилича на философията на зелената сделка, ние да стягаме в ЕС коланите на емисиите, докато целия останали свят не му пука. Така и с рестрикциите, стягаме фискалните колани, а влизаме в Еврозоната, където съотношението дълг/растеж/богатство у нас стърчи като аберация в ЕС. Ако ще влизаме в Еврозоната трябва да се научим да правим растежни политики.“
