„Вероятно си мислите – защо и синдикати, и работодатели, и медии, всички класици на прехода дружно защитават „Газпром“ „насмерть“, извън материалните доказателства за ползата от това. Като наркозависимост, като религия, като политическо суеверие извън логиката. Няма начин всички те да са пряко на неговата хранилка, тези десетки милиони които се връщат у нас за поддържат цялата тази кохорта. Защото списъкът с получателите на комисионни от „Газпром“ касае една относително малка група от политици на най-високи места, и със сигурност не стига до обслужващите като Велев и Григорова, но с още по-голяма сигурност стигат до Маджо и профсъюзните лидери със сметки в Швейцария.“
Това посочва анализаторът Илиян Василев във Facebook. Според него, когато дадени лица защитават връзката с „Газпром“, а сигурността, цената и условията на доставките нямат значение, те пазят свързаността и с Русия, пъпната връв, „по която текат пари и зависимости, които правят възможно съществуването и оцеляването на техния модел на управление и живот, който е тотално несъвместим с този в Европейския съюз /ЕС/ и НАТО.“
„Изчезне ли връзката с „Газпром“ през парите които им даваме, изчезва материалната база на влиянието на Путин, или поне най-важната му част и корупцията като лепило на тяхната власт. Без руско влияние българската корупцията няма шанс, тъй като е органично несъвместима нито с ЕС, нито с НАТО и натискът отвътре и отвън, ще я ограничи до поносими размери, поне такива, при които корумпираните да не определят съдбата на България.“, смята Василев, като добавя:
„За това битката „Газпром“ и коалицията, която го защитава, е битката за България, която ще водим на 2 октомври, за това да има пари, реформи и да престанем да изоставаме от другите в ЕС. Тя е битка и за Украйна, защото същите тези аморални типове държат парите ни за газ да финансират войната на Путин. Така както ГЕРБ финансираха с наши пари и пуснаха „Турски поток“, проектът който позволи на Путин да убива в Украйна. ГЕРБ ги няма, защото не могат да съвместят несъвместимите неща – от една страна да получават комисионни от „Газпром“, а от друга да говорят за 100 процента диверсификация, тоест за спиране на вноса на руски газ.“
Ситуацията е „или-или“, като няма място за полуистини, полуговорене, полудействие, категоричен е експертът.
